Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с типовете характери и защо и как се привличат и свързват в живота, орален и нарцистичен тип характер и техните особености.
В конкретния казус става дума за партньорска двойка в брак от 25 години и с две деца, в която съпругът страда от алкохолна зависимост.
Основната дилема е дали да го напусне или да продължи да опитва да го „спаси“ след многократо връщане отново и отново към консумацията на алкохол и празни обещания за промяна.
Здравейте,
Поздравявам Ви за работата по себе си и осъзнатостта, която проличава от написаното от Вас!
Всички ние имаме специфични характерови особености и през взаимоотношенията си с най- близките проличават защитните механизми, които сме формирали в ранните си детски години, чиято цел е била да ни защитят и приспособят към действителността, в която наши ключови емоционални и физически потребности не са били посрещнати адекватно.
Партньорските отношения са като едно огледало, което отразява и осветява неща в самите нас, които се нуждаят от осъзнаване, грижа, обич и разбиране. В динамиката на тези взаимоотношения се активират болезнени опитности на нашето собствено вътрешно дете, което има нужда да бъде видяно, обгрижено и зачетено.
За повече информация относно типовете характери и тяхната преработа оставям линк към моя статия по темата.
Често привличаме към себе си партньор, които с поведението си да задейства наши собствени рани от отхвърляне, изоставяне, унижение и тн.
Доста пъти, човек, които носи в себе си травмата от изоставяне привлича в живота си партньор, в чийто характер преобладават нарцистични черти и който си служи с манипулация, лъжи, девалюация на другия и контрол. По този начин с действията си, той се явява като един катализатор за промяна и трансформация за другия. Това е и една възможност да преработим основни свои характерови компоненти, травми и душевни рани.
Когато не съумеем да провидим, вглеждайки се дълбоко в себе си, защо една такава опитност ни се дава и какво идва да ни научи един такъв човек в живота ни, често ситуациите се повтарят в една или друга подобна конфигурация в живота ни отново и отново.
От описаното от вас, проличават специфични черти на оралния (зависим) тип характер във Вас и нарцистичен тип характер у партньора.
Условното разделение на типове характери, по никакъв начин няма за цел да поставя етикети или да вкарва човека в рамка, а точно обратното, защото хората сме шарени и проявяваме свои определени черти в специфични условия и те подлежат на динамична промяна!
Това, че вие в процеса на работа по себе си сте достигнали определена осъзнатост по отношение на случаите, в които сте влизали в ролята на жертва в годините и работата по асертивното поставяне на граници и себезаявяване, а също и готовността на партньора ви също да работи върху себе си е много добра отправна точка, от която с взаимни усилия да достигнете желаните хармонични взаимоотношения по между си.
Процесът е дълъг и не върви по права възходяща линия от точка А до точка Б, а често криволичи и както има периоди на силен прогрес, така и те биват последвани от периоди, в които и двамата може да се връщате към добре познатото поведение отпреди. Това е напълно нормално и не трябва да ви обезкуражава и да смятате, че усилията ви са били пропиляни и безрезултатни. Дълъг път е!
Важно е човек да бъде подготвен за това, че е почти неминуемо да има ситуации, в които под напора на емоциите и интензивността на събитията ще реагирате реактивно и от позицията на стари и нежелани модели на поведение, но когато има готовност и истинско желание и от двете страни да изградят у себе си един вътрешен наблюдател, който да улавя емоциите у всеки един от вас и умело да си даде обратна връзка и приемане.
Тренирайки способността да виждате всяка една конфликта ситуация от „птичи“ поглед и когато сте развили една качествена себерефлексия и умение да познавате себе си в дълбочина и да виждате инстинските мотиви, травми, страхове и болка зад всяка ваша реактивна реакция, то това в дългосрочен план ще доведе и до една качествена трансформация на взаимоотношенията ви.
Да, понякога неминуемо ще има периоди на връщане назад към добре познатите стари роли, но вече ще е формирана една осъзнатост и ще забележите, че все по-малко време е нужно на този вътрешен наблюдател във вас да улови маладаптивните когнитивни вярвания, действия от позицията на защитни брони и маски и успешното завръщане към тук и сега и отношенията, които осъзнато сте избрали да градите.
Както и сама казвате, промяната, която е настъпила в резултат на разширяването на собствената ви осъзнатост, веднага е рефлектирала и в промяна у партньора ви.
Ние нямаме контрол над чуждите избори и поведение, а само и единствено над своите собствени такива.
Силно адмирирам това, да продължите работата си по това да улавяте собствените си вярвания и убеждения, които често неосъзнато сме попили в детството си и които ни карат да се държим и да действаме от позицията на „аз не съм достатъчен“ и „ако не угодя на другия и не се държа според очакванията му, той ще ме изостави и отхвърли“. Когато изградим една върешна увереност в своята себестойност и заобичаме себе си, тогава и напълно естествено ние заявяваме себе си във външния свят с топла категоричност, отстоявайки едни здрави граници от позицията на самоуважение и стабилен вътрешен център. Другият неминуемо улавя тази промяна в нас и започва да проявява много повече уважение и адаптира поведението си спрямо новите условия, защото пряко отразява настъпилата промяна в нас самите.
За да са хармонични едни партньорски взаимоотношения трябва да съществува един крехък , но изключително важен баланс между даване и получаване вътре в самата връзка. Продължилата с години динамиката, която описвате, на даване и всячески стремеж да се задоволят претенциите, потребностите и изискванията на партньора ви, без да има отсрещна еквивалентна реципрочност подкопава основите на самите отношения. Води след себе си трупането на един обоснован гняв във вас както към партньора, който само е взимал, така и автоагресивно към самата себе си, поради овластяването на другия да разполага с такъв контрол над живота ви.
Така че за да да можете да простите на парньора си, това може да стане само след като простите първо на себе си, че сте го овластили с такава огромна отговорност и влияние над чувствата, мислите и действията ви. Приемайки себе си и сенчестите страни, които тази токсична динамика, в която сте се намирали и двамата е отразявала и осветявала, то самия процес на прошка се случва спонтанно и естествено, когато цялостната динамика бъде любящо обгрижена, приета и зачетена.
Тогава и вътрешния локус на контрол се изменя и човек спира да се чувства в ролята на жертва и съумява да поеме собствената лична отговорност, произтичаща от досегашните избори и компромиси със себе си, които е направил и от позицията на едно здраво себеуважение съзнателно да избира какво да толерира във взаимоотношенияра си.
С разширяването на семейството и появата на деца, проблемите в двойката сякаш изкристализират и стават все по-неудобни, болезнени и всяващи фрустация и усещане за самота и безсилие.
Понякога патриархалните норми, в които сме отгледани и социо-културните вярвания за мястото и ролята на жената в семейството, също могат несъзнателно да ни подтикнат към един стремеж да влезем в рамката, която чувстваме че сме длъжни да заемем на майката, която сама се грижи за отглеждането на децата и изпълняването на съпружеските си задължения, в противен случай когато не съумяваме да се впишем в тази норма, да чувстваме виновни и не достатъчно добри.
В съвременното общество този модел е в повечето случай неприложим. Бащата на децата не би следвало да ни „помага“ в отглеждането като ни отменя, а напротив! Неговата роля в отглеждането и възпитанието на децата е неотменима и това е отговорност, която двамата партньори доброволно поемат , когато решават да имат деца.
А относно въпроса как да продължите, когато нямате доверие на партньора, като изградите едно здраво доверие и обич към себе си и доверие в по- голямото, в Живота, в цялостната картина.
Едно доверие, че сте си на Пътя и всичко, което се случва е за ваше добро, независимо, че на моменти е много трудно да не се чувстваме изгубени и без ясна посока и визия за бъдещето.
От сърце пожелавам много обич и приемане на себе си и успех в усилията да съградите заедно едни хармонични и удовлетворяващи взаимоотношения!
Leave a Reply