Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с умението да бъдем в женската си енергия, за 4-те женски архетипа, умението да се доверяваме и да изграждаме връки на дълбока интимност, да си позволяваме да прегърнем собствена си уязвимост и способността да искаме помощ.
Линк към поста със запитването по-долу;
https://www.facebook.com/share/p/MZqMzvdxDXuYzbYN
#въпросииотговори
Здравейте,
Темата за женската енергия е нещо, за което напоследък се изписаха стотици книги, правят се семинари и уъркшопи, но много от тях сякаш остават на повърхността.
В стотици жени оствава едно горчиво усещане на „нещо в мен не е наред, нещо ми липсва за да бъда жена“!
Масово се повтаря колко много, жените сме си излязли от женската енергия, това само маркира проблема, назовава симптома, но често не го решава, а само задълбочава усещането „че нещо ни има“.
Десетки книги по темата, удобно се плъзгат по повърхността, давайки превес на това, как една жена да съблазни мъжа и да задържи интереса му в дългосрочен план.
С това не казвам, че последното не е важно!
Напротив!
Но е само един от аспектите на женствеността и проявата на женска ни сила и разгръщането на нашата женска природа.
Във всяко едно взаимоотношение, в което влизаме е важно да сме съзнателни за поддържането на баланса между даване и получаване.
Жените, все още търсим своето място в намирането на този баланс.
Често сме възпитавани в едни ценности, да сме мили, приемащи, да даваме безусловно, да сме гъвкави и адаптивни, да обгрижваме, да сме „добре възпитани“, да сме „добрите момичета“, но забравяме да се обърнем и към себе си, да си даваме необходима грижа и да пълним чашата на собствения си вътрешен ресурс.
Съвременната жена е изправена пред редица предизвикателства и изключително непосилни стандарти и рамки, в които да се опитва да се впише.
Да е независима и силна, но същевременно крехка и ранима.
Хем да е „шията“, която оставя „главата“ да води, хем да е една силна амазонка, която да се справя пред напора на хилядите отговорности, които носи под мишница.
Да е като един многорък Шива, вършейки десет неша едновременно, успяваща на всички фронтове, с усмивка и лекота. И сакън да и дойде в повече…
И това не се случва само с жените… Мъжете, от своя страна, също се сблъскват челно с културно обусловените ни обществени роли, за проявата на мъжественост и всички клишета, с които тема се свързва.
Обаче действителността, често е далеч от този идеал в главите ни.
От невъзможността ни да се впишем във всички тези стереотипи за женската енергия идва и това горчиво усещане на толкова много жени, че не са „достатъчно“ добри, справящи се, отговарящи на „стандарта“ за жена, която е в женската си енергия.
Хем силни амазонки, които умеят всичко сами и не се нуждаят от помощ, хем „сиви кардинали“, които умеят да съблазняват и с лекота да правят така, че да накарат мъжа да направи това, което искат и през цялото време да си мисли, че всичко е било негова идея. И не на последно място, да сме меки, любящи, нежни, приемащи, приласкаващи.
Силни в слабостта си! Умеещи да накарат мъжа до себе си да се чувства силен, закрилящ, обгрижващ.
Той да е слънцето, което свети, а тя- луната, която отразява!
Мъжът, който материализира навън и жената, която е негова муза и вдъхновение.
Тези образи на мъжкото и женското затова са архетипни, защото са събирателни.
Много е изписано и за ахетипните образи, които жената е необходимо да изгради в себе си и да проявява.
Четирите основни женски архетипа са заложени в нашето колективно несъзнавано и съществуват във всяка от нас като едно семенце, което може да поникне и да се разгърне в процеса на съзнателните ни действия.
Архетипът на момиченцето, носеща в себе си енергичността, невинността, спонтанността, веселието. Умението да гледа на мъжа до себе си с едно нескрито възхищение.
Която умее да кокетничи, но по един детски начин, да е наивна и на моменти лекомислена. Живееща все още в романтичните си представи, често виждайки света през розови очила.
Имаща нужда мъжът до нея да я покровитества и защитава, да му се доверява и да се оставя в ръцете му, да се грижи за нея, да й помага и напътства.
Архетипът на момиченцето напълно естествено умее да показва уязвимост и да поиска помощ и подкрепа.
Архетипът на Кралицата, която от своя страна внася в нас енергията на силната, рационалната, справящата се и устойчива пред трудностите жена.
Тя излъчва стил, класа, недостъпност и независимост.
Това е архетипът на жената, която не чака принца на белия кон да дойде и да я спаси, а „сама си вади магарето от калта“.
Архетипът на кралицата, която е изключително успешната в кариерата и работата си, както и в останалите си начинания.
Архетипът на любовницата, който е на страстната, провокативна, смела и дръзка жена.
Носеща в себе си страстта към живота и удоволствията му.
Жена, която добре познава силните си страни и не се свени излишно да ги използва във взаимоотношенията си с мъжете.
Тя е уверена, със силно еротично излъчване, умее да съблазнява и да служи за муза на мъжа. Да го вдъхновява чрез присъствието си.
И четвъртия архетип е този на майката и домакинята.
Жената, която носи в себе си мекотата и умението да обгрижва и да дарява любов. Да сътворява около себе си пространство на уют и топлина. Да бъде подкрепяща и присъстваща за близките си.
Умееща да изслушва, да приласкае, да накара мъжа до нея да се отпусне и да се чувства сигурен в нейно присъствие.
В живия живот, мъжът и жената не са само това или това, а са И това, и това!
Важно е да познаваме тези архетипни образи и съзнателно да интегрираме черти от тях в собствения си характер и поведение, да си позволяваме да присъстваме в енергията им и да добавяме нюанси в собствената си пъстрота.
Развитието на тези четири архетипа в нас, е като едно приключение и гмуркане в многопластовата ни женска природа.
Да ги изследваме и да си позволяваме да бъдем, да експериментираме с тях, подхождайки с любопитство, без да е необходимо да се отъждествяваме с някой от тях или обратното, да си го забраняваме!
У всеки мъж се съдържа и женското и у всяка жена, съществува и мъжкият принцип- ин и ян, анима и анимус. Те присъстват във всеки от нас в един съвместен и красив танц.
Допълваме се, отразявайки се един друг, като едно огледало.
По този начин, през взаимоотношенията си един с друг, растем и се развиваме.
Ние не сме застинали константно само в едното или в другото!
Съвременното динамично време ни поставя пред редица предизвикателства и границите на проявата на женския и мъжкия принцип биват все по-често размити.
Жените са все по-преобладаващо присъстващи в енергията на силната амазонка, а мъжете, от своя страна, са все по-пасивни. Енергийния обмен между двата пола, често не тече хармонично.
За това затлачване и блокиране на балансираното й протичане, отговорност носят и двата пола.
Често в съвременното общество, женската еманципация и стремеж към равноправие бива криворазбрана и се изражда в нещо гротескно.
Жените мъкнат като волове, неможещи да поискат помощ, съревновават се с мъжете във всичко.
Често, в отношението си биваме кастриращи към мъжа, опитваме се да го контролираме и променяме.
Искаме той да е силен, да присъства в мъжката си енергия, но ни страх да се доверим, да пуснем хилядите очаквания на представите за мъжкко-женските роли и предписания, какви трябва да бъдем и как да се държим.
Да осъзнаем, че докато ние сме в предимно мъжката си енергия, то няма как партньорът ни да не отиде в другата крайност.
Животът следва собствени естествени правила и динамики.
Едно нещо е сигурно, а то е, че системата винаги се стреми към възвръщането на баланса и хармонията.
Партньорът ни отразява всичко това, което е необходимо да видим и осъзнаем в себе си.
Ние опознаваме истински себе си чрез взаимоотношенията си с другите.
Мъжкият принцип на инициативност, смелост, дързост, умение да материализира и завоюва, също има своето място и у жената.
В един работен контекст тези качества са изключително ценни и приложими.
Като жени е много важно да усвоим в себе си една гъвкавост и адаптивност. Да можем да сме в един непрестанен контакт с мекотата в себе си, с тази изначална за женския принцип грижа и умение за приемане и трансформиране, през това да даваме обич и подкрепа.
Да умеем да сме силни в уязвимостта си, да сме в контакт с телата, емоциите и чувствата, които изпитваме.
Ние усвояваме и изграждаме в себе си подчинителния модел на поведение в първата годинка от живота си.
Умението да се подчиняваме, да не се страхуваме от това да прояваме своята уязвимост, да стоим в слабостта си и да можем да я приемем, като част от нас. Без да я отричаме и удобно да я прикриваме под защитните маски на „винаги силната и справящата се“.
В един момент, да можем да стъпим в силата си, осъзнавайки, че именно в прегръщането на собствените си слабости и уязвимост, е ключът да сме цялостни личности.
За да можем да изграждаме и във връзките си едни по-дълбоки взаимоотношения на истинска интимност, разширявайки и допълвайки се един друг.
Това усещане и умение за първично доверие в заобикалящия свят се изгражда още през първата ни годинка от раждането. Период, в който сме били изключително уязвими и зависими от грижите на нашите родители.
Когато сме имали в живота си един присъстващ и подкрепящ възрастен, в нас се заражда чувстото, че сме достатъчни и ценни дори само затова, че ни има.
Усещането, че сме обичани безусловно, заради това което сме, че сме достойни за любовта, без да е необходимо да правим нещо за да я заслужим или да бъдем други.
Когато обаче, поради една или друга причина, не сме получили тази безусловна любов в тази ранна фаза на нашето развитие и човекът, грижещ се за нас, не е имал ресурса в себе си за да откликне пълноценно на нашите физически и емоционални нужди, то в клетъчната ни памет и в нашето подсъзнание остава спомена, че обичта трябва непременно да се заслужи, да правим повече, да полагаме още и още усилия.
Въпреки, че нямаме съзнателен спомен за този период от живота ни, тази болка тлее в нашето тяло и се проявява в страха ни да се доверим на другия, да поискаме помощ, да сме зависими и да можем да показваме своята уязвимост.
Като възрастни се научаваме да потискаме в себе си тези наши неудовлетворени потребности, защото тогава, в тази наша най-голяма уязвимост сме се чувствали сами.
Постепенно се отдалечваме от тези наши потребности, заключваме ги в най-дълбоките пластове на подсъзнанието ни, защото се страхуваме, че ако ги изкажем на глас и си позволим да поискаме от другия, да се задвижим към него, ще се сблъскаме отново с болката, от това да бъдем изоставени или отхвърлени.
Така, в нас постоянно се води една война, една битка със себе си, с изначалния ни стремеж да предприемем конкретна стъпка към удовлетворяване на дадена наша нужда и страхът ни да се доверим на другия, да сме зависими от него, да си поискаме.
Крием се зад маската на това да сме справящи се, самодостатъчни, силни и можещи.
Само че хилядите години еволюция на отношенията между мъжът и жената не могат да бъдат заличени, независимо от съвременните тенденции на обръщане на ролите.
Наша изначална потребност винаги е била да принадлежим, да сме част от племе, мъжът и жената да имат своята роля и място в оцеляването на рода, зависейки един от друг, допълвайки се.
Много по-лесно е за нас, в този случай, да сме даващите, помагащите, да сме грижещите се и справящи с всичко, да сме „мъжът в семейството“.
Това е и едно „удобно“ бягство от този наш страх, да можем да прегърнем и приемем себе си и в слабостта, да помолим за помощ, да се нуждаем от другия, защото в телесната ни памет е останало усещането, че когато сме били слаби и беззащитни, не е имало кой да ни „спаси“, да откликне на плача ни за помощ.
Компенсаторно се раздаваме за другите, често изцяло пренебрегвайки грижата за себе си, „спасяваме“ ги, а всъщност копнеем да спасим себе си.
Готови сме да раздаваме любовта си, но по един криворазбран начин, грубо нарушавайки този така крехък вселенски баланс между даване и получаване.
Смятаме, че така, най-накрая ще заслужим любовта, за която цялото ни същество копнее.
Обичта, за която душата ни крещи!
Това, с което често се сблъскваме е точно обратното!
Всякаш другия се превръща в един паразит, който само взима и насреща липсва реципрочност. Даваме от себе си, а не получаваме!
Често, дори се случва така, че в нова връзка или друг житейски контекст, същият този човек, който само е взимал без да дава нищо от себе си, действа съвсем различно, което само задълбочава чувството за фрустрация и гняв в нас самите. Заради всички онези усилия и грижи, които сякаш не са били оценени.
Това се случва и за да ни покаже и отрази, собствената ни нужда да развием едни здравословни граници и баланс, колко и по какъв начин да даваме във връзката.
Умението да подхождаме с едно себеуважение и да зачитаме собствените си нужди, да чувстваме, че заслужаваме и сме достойни да получим насреща, да можем да си поискаме.
В следващите редове ще маркирам няколко конкретни посоки на работа, в зависимост от написаното от вас:
- Необходим е един по-цялостен, холистичен подход на работа.
- Най-цялостно и ефективно, това се постига в работата с терапевт, с който да установите една сигурна и стабилна доверителна връзка и усещане за сигурност.
- на първо място, работа с вътрешното дете. Осъзнаване и прегръщане на непосрещнатите му нужди, тяхното обгрижване и повишаване на собствения си вътрешен ресурс, през това да имате връзка със собственото си тяло, емоции и чувства.
Да разпознавате кога, как и защо реагирате на автопилот през раните на това ваше вътрешно дете.
- Изграждане в себе си на образа на вътрешния присъстващ и подкрепящ интернализиран родител.
- Осъзнаване и реструктуриране на маладаптивните базови вярвания и убеждения и замяната им с нови и подкрепящи такива.
- Работата, по това да поставяте едни здравословни лични граници, умение за доверяване, за усвояване на подчинителния модел на поведение, искане и получаване на помощ и подкрепа.
- Да можете да птиемате слабостта и уязвимостта, да се учите да удържате и да присъствате в тях, а не да ги избягвате през защтните механизми, изградини като механизъм за справяне през детството.
Да осъзнавате силата, която е заложена в тях и която е ключова за изграждането на едни дълбоки взаимоотношения и интимност.
От сърце пожелавам успех!
Leave a Reply