Най-накрая гледах така нашумелия финал на предаването по БТВ „Ергенът 3“.
Умишлено го отлагах цяла седмица…
Какъв коктейл от прикрит нарцисизъм, избягваща привързаност, майка орлица за разкош и едно голямо непораснало момче, което е решило да влезе в едно предаване, да се поцелува с каките, докато мама не го гледа и след това да излезе сух от водата.
Класика в жанра…
Когато едно дете е отглеждано с ясните послания, че единственото важно е да си вземе „всичко на макс“ и че най-важни са неговите чувства и другите са там за да обслужват неговите нужди и потребности. Когато мама винаги е треперила над него и е било презадоволено, то тогава това дете, сякаш застива в детския си нарцисизъм на „аз съм важният“ и „аз трябва да получа“ и естественият стремеж към това да дава, да изпитва емпатия и уважение към чувствата на другия, остават недоразвити.
Майката орлица, която често отглежда сакати пиленца…
Майката, която иска да контролира всяко едно събитие и решение в живота на детето си и удобно замаскирва контрола си под маската на обич, всеотдайност и грижа.
Колко удобно! И вълкът сит и агнето цяло…
Няколко пъти в епизода саможертвената майка каза, че тя „никога не греши“, не удобрява това или онова, ноо.. и не толерира допускането на грешки. Иначе хич не се опитва да му влияе и той „сам“ си взима решенията!
„ Детето“ на 28 г. все още не е опознал себе си, докато каките там са прекалено опитни и живели за него!
А мама от своя страна иска за него някое младо, усмихнато момиче, ако може без никакво минало и задължително без багаж- без деца, минали връзки, характер и т.н.
Ако може вчера да са я извадили от фабриката съвсем нова и готова за „употреба“ най-добре!
Мъжете преди на 28г. са преживявали войни, загуби, болка, трудности от всякакъв характер, докато Алек все още не е започнал да опознава себе си.
Когато детето израства с една властна и контролираща майка, рядко му се оставя някакво пространство за изграждане на самостоятелност, възможност за опознаване на собствените си силни страни и поемане на отговорност за изборите си и последиците от тях.
Развива се една „представителна“ его черупка, от чиято позиция, умело заблуждава в наличие на дълбока душевност, чувствителност и емпатия, но отвътре съдържанието е застинало в детското.
Като в една бездънна яма, гладна за още и още валидация, тропайки по детски с краче и казвайки „искам“!
Неспособна да дава насреща, да се съобразява, да удържа моментните си желания и да носи отговорност.
Мама, която знае кое е най- добре за нейния син обаче казва „Не“ на жената на 36 г.
Бързо я слага в графа „изтичащ срок на годност“, казвайки че жените на 45 г. вече са в предклимакс, много по-видимо остарявали от мъжете и дотам…
Уви, етикетът „ негодна“ стока вече е сложен!
Цялата идея на предаването, за това как група красиви жени са изложени на пазара като стоки в лъскави опаковки и се борят за вниманието на този „мъж мечта“ от приказките е просто нелепа!
Това, че през 2024 г. сме решили, че сме много над нещата с еманципацията, не означава, че можем с лека ръка да зачеркнем естествените инстинкти, които съществуват в гените и колективното ни несъзнавано, градени в продължение на хиляди години еволюция.
В природата на мъжа е да е ловец, да преследва, да завоюва, да постига!
Дори и временно егото му да се ласкае от жените, които се борят със зъби и нокти за любовта му, това бързо омръзва!
Много често животът е така устроен, че ни поставя в два основни вида ситуации.
Едните са такива, в които му се радваме и наслаждаваме, а другите са уроци, от които да се учим и да действат като един стимул за израстването ни.
Има една популярна фраза, че: „ Жертвата, винаги намира своя палач!“
Характеровите ни структури, които носим от деца сякаш взаимно се привличат като магнити и си „кликват“ много често през травмите и болката от непосрещнатите и непрегърнатите ни нужди.
Нещото, което ми направи силно впечатление и при двете дами в самото начало на епизода беше, че се усещаше един изключително силен копнеж за любов, едно фантазно, по детски наивно желание да дойде принцът, „единственият“ и да ги спаси, да запълни тази празнота, която усещат в сърцата и душите си.
Когато изпитваме толкова силна нужда от любов, от това най-накрая да намерим сродната си душа, тази наша половинка, която да ни направи цели и завършени, то често се случва да попаднем на ситуация, която да ни даде урок.
Да попаднем на партньор, който с действията си да ни покаже, че това да търсим любовта отвън, без преди това да сме я имали в самите себе си, е една илюзия.
Потокът на любовта тече отвътре навън! От това да обичаме себе си, към това да можем да даваме и получаваме любов и от другия.
В противен случай прилепваме към партньора си в един стремеж за слятост, непрестанно търсим валидацията му за собствената ни ценност.
Когато толкова силно копнеем да срещнем любовта на всяка цена, то често срещаме някого, върху когото удобно проектираме всичките си потребности и фантазии.
Спираме да виждаме реалността обективно, а по скоро я виждаме пречупена през собствените си фантазии за това какво ни се иска да е другият.
Преписваме му качества на характера, които впоследствие се оказват, че не съществуват.
А това от своя страна е една много плодородна почва за това да изключим удобно всички сигнали и червени флагове на собствената ни интуиция и да проектираме желанията си върху някой, който се оказва много по-различен от това, което сме си представяли.
В случая на предаването, т. нар. Ерген се оказа доста незрял отвъд его опаковката, която поддържа имиджа му за пред хората.
Той самият, неговото истинско и автентично Аз, най-вероятно е застинало още там в детското, в свръхзакрилата и контрола на мама и татко, в това да угоди, да пасне на изискванията и чуждите желания, без да се е научил да взема самостоятелни решения, да поема отговорност, да уважава чувствата на другите и да разпознава собствените си емоции и нужди.
Като един Питър Пан- момчето, което не желае да порасне!
Със свободолюбив и непокорен дух, винаги готово за приключения, но плъзгащо се по повърхността на живота и избягвайки поемането на отговорност за своето собствено поведение във взаимоотношенията с другите.
Дълбоко в себе си също изпитващ силно желание за дълбока интимност и свързване, но страхът от уязвимостта да се чувства зависим и имащ нужда от другия, надделява и тогава непорасналото момче бяга!
Бяга от себе си, от любовта, от живота!
Защото вътре в себе си се чувства, че е недостоен, че живота не го иска, че ако си позволи уязвимостта, пряко свързана с любовта, може да бъде отхвърлен и изоставен!
А това от своя страна, събужда всички онези бебешки първични страхове, запечатали се надълбоко в клетъчната му памет, че отхвърлянето и изоставянето са равносилни на смърт!
Често дори не осъзнава, че ще избяга, че на автопилот ще отхвърли другия, за да намали до минимум възможността той да бъде отхвърлен.
Тези специфични характерови особености не са полово обусловени и може да се наблюдават като при мъже, така и в обратната ситуация, когато жената е избягваща и изпитваща трудност от оставането в една по-дълбока интимност във връзката.
Сякаш бягащия е една лъскава опаковка, зад която липсва изградена цялостна личност.
Липсва пълнежа и съдържанието, защото не са упели да се развият през порастването.
Научава се да живее през маската, през ролята!
Приспособява собственото си поведение и като едно огледало отразява всичко, което другият човек има нужда да види и да почувства.
Като един хамелеон напасва качествата, които проявява към очакванията отсреща.
Оставя впечатлението в партньора си за взаимност на чувствата и желанията, но когато дойде времето за бягство, този тип характер винаги иска да излезе сух от водата и извърта така нещата, че другият да започне да се съмнява, че може би си е въобразил и че всичко е било в собствената му глава.
Страхува се от пряк разговор или конфронтация, липсва всякаква хигиена на взаимоотношенията и много често не дава никакви предварителни сигнали, че ще избяга за пореден път.
Характерно за него е просто в един момент да гоуст-не (ghosting- внезапно прекъсване на контакта с някого без обяснение) напълно другия, сякаш вече не съществува, прекратявайки всякакъв контакт от нищото.
Когато т.нар. психологическа пъпна връв с мама не е прекъсната и здравословното отделяне на детето в различните фази на развитие не е настъпило, то синът издига образа на майката на пиедестал и е изключително трудно друга жена да може да достигне този фантазен идеал.
В тези случаи мама заема мястото на един психологически партньор до сина си. Дори и все пак да създаде свое семейство, той остава неприсъстващ енергийно.
Винаги погледът и енергията му гледат назад към родителите, към това да оправдае очакванията им, да не разочарова, да бъде „добрия“, „достоен“ син, който чувства, че е длъжен да върне обратно към родителите цялата грижа и жертвите, които са били направени за него.
Дори и да има собствена жена, мама винаги присъства енергийно като едно трето колело, като един недостижим идеал, знаеща кое и как е най-добре за вече порасналото си „дете“.
Leave a Reply