Всеки човек е една неповторима вселена, която е толкова необятна и пъстра, че е доста наивно да бъде етикирана и поставена в рамката на конкретна характерова структура и да си мислим, че веднъж сложили етикет – шизоиден, орален и тн. характер, човекът ни е ясен като отворена книга.
Въпреки това, задълбочените познания за характеровите особености и специфични общи черти, които се открояват, както и етапите на зараждане и развитие на травмата, която обуславя развитието и преобладаването на конкретни черти на дадена характерова структура дават ценни насоки за намирането на индивидуален подход към лечението на всяка една травма и трансформацията на личността до разгръщане на нейния потенциал и заложби.
Неслучайно се раждаме в семейна среда, която да провокира активирането на конкретна травма, като със семейната динамика се посява „ благоприятната“ почва човек да научи важни уроци и да приеме себе си, другите и живота такива каквито са, с тяхната дуалност и пъстрота.
Всяко дете, още от раждането си смело заявява своите нужди и потребности – от обич, гушкане, внимание, храна, топлина. Постепенно се сблъсква и с потребности, които неговите родители или хората, които се грижат за него, по една или друга причина, не удовлетворяват. В процеса на порастване се среща с различни забрани как може или не може да се държи или расте в атмосферата на липса на здрави граници. За да намали болката и да се предпази от бъдеща такава, то постепенно изгражда защитни механизми, чиято цел е да му помогнат да се приспособи и защити към конкретната действителност.
В изложението по-долу ще разгледам петте невротични характерови структури и някои насоки, как биха могли да бъдат преработени до здрав вариант.
- Шизоиден характер
В най-ранна фаза на онтогенезата възниква шизоидния характер. Той се формира в пренаталния период ( докато бебето пребивава в корема на майка си) до към 4-6 месец след раждането.
Базисната травма, заложена в ядрото на този характер е раната от отхвърляне. За да намали болката от травмата от отхвърляне, шизоидния характер често бяга в своя вътрешен свят, във фантазията.
Характерно за него е, че е силно интровертен, дълбоко вглъбен във своя вътрешен свят на фантазии и идеали.
Отхвърлянето е много дълбока душевна рана, защото шизоидът чувства, че цялата му личност е отхвърлена и неприета и има усещането, че няма правото да съществува.
Често зараждането и се наблюдава когато бебето е заченато „по случайност“ и е нежелано, когато майката е имала намерението да направи аборт, в ситуации, в които родителите са искали момче, а се е родило момиче или обратното.
Голямо влияние оказва и емоциите на бъдещата майка и чувствата, които е изпитвала докато е носела бебето в утробата си, както и това дали е била приета и подкрепена от партньора и семейството си през бременността или се е чувствала отхвърлена и неприета. В такъв случай бебето приема посланието за дефектност, нежеланост и вижда външния свят като враждебен, студен и опасен.
Понякога дори родителят може да не отхвърля детето умишлено, но то да възприеме конкретно поведение субективно, пречупвайки го през призмата на своята изострена чувствителност.
Зрелият индивид впоследствие също е склонен често да интерпретира и изопачава ситуациите в ума си, така че дори когато обективно в отношението на околните нищо не говори за такова отношение, той със своето неадекватно поведение прави така, че да го отхвърлят и се завърта в омагьосания кръг на самоизпълняващо се пророчество.
При шизоидния характер се наблюдава ниска себеоценка, често се възприема за странен, незначителен, дефектен, безинтересен, незаслужаващ да занимава другите със себе си. Изпитва трудности да заяви себе си и да изкаже мнението си, защото смята, че другите няма да са съгласни с него и ще го отхвърлят заради неговата различност.
Тялото му в повечето случаи е слабо и превито и се наблюдава дисхармоничност и несъразмерност между отделните му части. Често дори индивидът, до такава степен се старае да е незабележим, да не бие на очи и да се сниши, че другите дори се случва да не забележат, че въобще този човек е присъствал на дадено събитие или че чака на опашката в магазина и тн.
Шизоидния характер копнее да бъде забелязан и да чувства принадлежност, но страхът от неадекватност, от това че ще се паникьоса и няма са съумее да се впише го завладява напълно.
Паниката блокира поривите му да се включи в социален аспект и да изрази себе си, излизайки от собствения си защитен фантазен балон, в който пребивава в по-голямата част от времето. Колкото повече сам се изолира, сакаш толкова по-невидим за околните става.
Зрелият индивид възприема себе си като силно духовен, слабо се интересува от материалния свят, който го заобикаля и често бяга в света на идеите. Има висок интелект и богат вътрешен свят. Сексуалността е слабо развита, дори понякога отсъства или е насочена към себе си като мастурбация. Енергията е ниска и създава усещане за оттегленост от света.
Стреми се към постижения и към перфекционизъм за да си придаде стойност пред себе си и пред другите. Не понася критика и тълкува отправена към него забележка или негативна обратна връзка отново като отхвърляне на цялостната му личност.
Постоянно се подценява, има сконност да се самосаботира и често сам отхвърля себе си преди другите да го направят. В ситуации когато трябва да се изяви пред публика се паникьосва лесно и изпада в ступор и не съумява да изрази мислите си и това засилва усещането му за откъснатост и неадекватност.
Шизоидния характер се реализира добре в професии като писател, учен, сценарист, програмист, мениджър на високо ниво и др.
Когато шизоидния характер се приеме и се научи да се доверява на себе си, другите и живота като цяло, тогава невротичната му версия се трансформира до здрава характерова динамика на стратег и съзерцател.
Тогава, той се научава да изявява своя богат вътрешен свят и интелект и да го сублимира във външния свят чрез богато творчество и способност да вижда голямата картина и взаимовръзките между нещата като страничен наблюдател. Способен е да прави ядрени аналогии и да свързва едно с друго привидно противоречащи си елементи от пъзела наречен живот, по един доста задълбочен и дори гениален начин. Успява да се доверява здраво на себе си и на усещането, че принадлежи и има място в този свят, а оттам насетне да се довери и на другия. В процеса развива харизма и способност със спокойна увереност да се заявява и да се сприятелява.
Преработката на този тип характер става през адекватно и качествено свързване с обективната реалност. Доказани като работещи и ефективни в психотерапевтичния процес са методи като психотелесни опити, връзка със собственото тяло, когнитивна работа по промяна и реструктуриране на вътрешния диалог и маладаптивните характерови вярвания и убеждения.
При преработката му работата е бавна, без да се бърза и се избягва екстремно вкарване на човека в травмата. Работи се доста с методите на диалектиката и в хода на психотерапевтичния процес, когато вече е заложена една стабилна основа от базисни вярвания и са преработени голяма част от когнитивните изкривявания се работи и по развиванене на емпатия, доверие, харизма и асертивност. Много полезна в случая е и работата в група, чрез която да се даде поле за адекватно социално включване.
- Орален характер
Травмата, която води до формирането на оралния характер се залага в периода между 4-6 месеца до първата годинка на детето- през т.нар. орална (сензорна) фаза от онтогенезата.
Базисната травма, която се явява сърцевина на оралния характер е травмата от изоставяне.
При този характер се наблюдава създаването на защитни механизми на егото чрез една свръх интелектуализация и рационализация.
Подходяща почва за създаването на травмата е например семейна среда, в която се е родило друго бебе и цялото внимание бива насочено към новороденото и другото дете се чувства маргинализирано и изоставено от родителите. Също така, в ситуации, в които родителите са твърде заети и детето е оставяно по цял ден на грижите на баба си и дядо си, на бавачка или на целодневна ясла. Понякога се случва и детето да се почувства изоставено ако спешно се наложи да бъде прието в болница или по други обстоятелства да бъде разделено от родителите си за известно време. Когато единия родител почине ненадейно, детето също може да се почувства изоставено, а дори понякога и предадено от починалия родител. Това усещане се наблюдава и в случаи когато единия родител изземе всички функции по отглеждането, а другия остане пасивен и отсъстващ емоционално.
Оралният тип характер на зависимост се формира и когато семейната динамика е такава, че родителите са свръхобгрижващи и задоволяващи нуждите до степен да не позволяват развитието на здравословна самостоятелност у детето заради свръхпротективен родителски стил.
Тялото често слабо и отпуснато, превито, с ниска енергия. Този тип характер има нужда от постоянна подкрепа, съвети и напътствия, защото дълбоко в него е залегнало базистното вярване, че не може да се справи сам с ежедневните си задължения, вземането на решения и избори.
Много често, оралният тип характер се изживява в ролята на жертва и сам се самосаботира и създава всякакви трудности, дори развива болести на психосоматична основа, от които черпи силни вторични печалби, привличайки вниманието и съчувствието на значимия друг.
Наблюдава се един много силен стремеж за раздаване и често влизане в ролята на спасител, заради което очаква другият да му е дълбоко признателен и благодарен. По този начин се чувства значим и сякаш си „купува“ обич. Вкопчва се и е склонен да иска да обсеби времето на другия и понякога грубо нарушава и не зачита чуждите граници.
Много му е трудно да остава насаме със себе си и мислите си. Самотата го ужасява във всичките и форми. Колебае се дори за най-дребните неща от ежедневието и постоянно търси подкрепата на другия.
Зависимият силно се страхува от провал, болести и злополуки от всякакво естество. Изключително силно робува на това какво ще кажат хората и дали всички го харесват и одобряват.
Той често реагира твърде сантиментално, не обича промените и му е трудно да пуска миналото. Лесно се сърди и образно „тропа с краче“ ако другият не е склонен да му отдели времето и вниманието, което му е необходимо. Като психична насоченост е амбивертен, с добър баланс между интроверсия и екстроверсия.
При оралния характер се наблюдава интересен парадокс, че понякога той самия изоставя и се държи по начин, по който не би искал другите да се държат с него.
Често в психотерапевтичния процес когато клиентът е орален характер има силен трансфер на чувства и емоции и едно постоянно търсене на валидация и подкрепа от личността на терапевта. В тези случаи е изключително важно терапевтът да е отработил собствените си сенчести страни, да може да удържи умело процеса и да го насочи в по-съзидателна посока.
Този тип характер трудно поставя асертивно, с увереност и категоричност граници и следователно му е доста трудно да уважава границите на другите. Не умее да отказва от страх да не бъде изоставен. Лакатуши в крайностите на собствените си емоции и е склонен да изпитва нездрава емпатия и да попива като гъба чуждите емоции. Сексуалността е по-засилена отколкото при шизоида поради факта, че използва секса за да привлече на другия към себе си, но в същността си е застинал в детското и е като едно пораснало дете. В този случай не може да се говори за наистина развита зряла сексуалност.
След качествена характерова преработка, оралният характер се преобразува в емпат и лечител. Работи се в посока изграждане на здрав център чрез промяна и преструктуриране на автоматичните реакции, базистните вярвания и убеждения.
След преработка, чрез изграждането на стабилно ядро на самостоятелност има много точно и силно усещане за другия, умее качествено да разпознава емоциите и желанията му и притежава заложена в себе си способност, чрез една здрава емпатия да се свързва на много дълбоко ниво и да раздава от своя вътрешен ресурс. Също така лесно влиза в „обувките на другия“ и съумява да види нещата от неговата перспектива.
Той става проводник на дълбока и искрена обич, която извира от сърцето му и тази способност за дълбока свързаност кара и хората да се отворят към него през силна връзка на доверие и рапорт. Емпатът е често срещан в професията на психотерапевт и е много ценно качество, което да подпомогне успешния изход на психотерапевтичния лечебен процес.
Методите, чрез които успешно бива преработена невротичната версия на оралния характер са: работа с базисните вярвания и несъзнателни реакции чрез приомите на когнитивно-поведенческата наука. Много успешна роля в този процес имат и хипнотерапията, НЛП, медитация, молитва и доста психотелесна работа през сетивата и тялото за да се постигнат асертивност, доверие и умение за здраво подчинение. Много ефикасна се явява и груповата психотерапия.
- Садо-мазохистичен характер
Формира се през т.нар. по Фройд- анална фаза на Аза- между 1 год. и 3-4 год.
Базовата травма е унижение и се характеризира с потискане и цялостно фокусиране в задоволяване нуждите на другите, за сметка на пренебрегването на собствените потребности.
Травмата се активира когато родителите показват, че се срамуват от детето, защото ги излага пред хората с поведението си или е мръсно, държи се невъзпитано и тн.
Често детето бива сравнявано с други, които са по-добри от него или пък бива системно засрамвано.
Например дете, което се е изпуснало и е изцапало бельото си и за назидание за да не се повтаря „срамната“ случка се изкоментирва на висок тон пред всички или пък отвращението на майка, която вижда бебето си да си играе с мръсния си памперс.
Друг пример е ситуацията когато родителя хване детето да проучва и опознава тялото си и реагира сякаш това е нещо срамно и гнусно.
Много често травмата се пробужда в семейна среда, в която детето е свръхконтролирано и няма свободата и автономията да взема никакви решения.
Мазохистът като магнит привлича към себе си ситуации, които му носят страдание и несъзнателно създава предпосавки за ситуации на нова болка и унижение.
От всички пет характера, мазохистът е най-предразположен да изпитва вина и срам.
Тялото му в повечето случаи е с наднормено тегло и набито.
Този тип характер се слави с волско търпение и за него е характерно, че се нагърбва с много задачи до тотално изтощение. До такава степен сам не цени и не уважава себе си, че другите често злоупотребяват с него.
Посланието, което изпраща, правейки всичко за другите е, че не могат да се справят сами и без неговото участие всичко ще се разпадне. Обича да контролира другите, но по-скоро заради страха му да не се изложи и да не почувства срам.
На мазохиста му е изключително трудно да изрази своите истински потребности, чувства и емоции. За него дори възможността значимият друг да го възприеме като егоист е ужасяваща и се съпровожда с огромно чувство за вина и дълг. Често семейната динамика, в която расте е на пазене на „срамните“ тайни да не напускат пределите на семейството, а също се наблюдава едно нагаждане и изграждане на имидж за пред хората.
Чувства се неоценен и че собствените му емоционални нужди не са посрещнати и заради това трупа гняв и агресия към хората, за които прави жертви и понякога неконтролируемо избухва от най-малкото нещо защото отвътре ври и кипи като една тенджера под налягане, на която са и отворили винтила.
Всячески се опитва да се нагоди и да бъде удобен и полезен на другите и е силно чувствителен към критика или негативна обратна връзка. Приема се като малък, нищожен и незаслужаващ. Наблюдава се една неудовлетвореност и усещане за липса на свобода и непрекъснат дълг. Мазохистът е склонен да живее за другите и да взема важни решения за живота си, които изцяло са в разрез с желанията на автентичния му Аз.
При него също има и много вторични печалби от това му поведение като делегирането на пълна отговорност на значимия друг. Отхвърля себе си и собственото си щастие и често под влиянието на натрупаната пасивна агресия бива несъзнателно дори твърде жесток не само към себе си, но и към най-близките си хора.
Сексуалността при този тип характер е много силна, но усещането за срам и вина и пречи да се разгърне в своята пълнота. Често има сексуални фантазии и силна либидна енергия, но рядко има смелостта да говори за тях и да си позволи да изпитва удоволствие без вина.
Когато садомазохистът преработи характера си, той се превръща в алтруист , способен на здрав егоизъм, прегръщайки страха си от унижение и излагане. Научава се здраво и асертивно да се заявява пред другите и тогава и тяхното отношение се променя. Отстоява себе си и се научава да посреща собствените си потребности, да проявява здрава агресия и категоричност.
Подходите за работа могат да бъдат доста разнообразни. Успешно се прилага психотелесна работа, съчетана с когнитивно преструктуриране на базовите вярвания, хипноза, медитация, групова психотерапевтична работа.
От позицията на здрав алтруист този тип характер продължава да помага на другите, но от позицията на автентичност и проявявайки здрав егоизъм, а не мъченическо влизане в ролята на жертва.
- Психопатен (нарцистично фаличен) характер
Периодът, в които се сформира този характер е между 3- 6 год. възраст във фазата на съперничество.
Базисната травма при него е от предателство.
Личността формира като защитен механизъм подозрителност, свръхконтрол, стремеж към власт и надмощие над другите, привличане чрез съблазняване и манипулация.
Семейният модел, подпомагащ разгръщането и активирането на тази травма е когато има едно отсъствие на здрави граници, свръхпозволяване и глезене и изпращане на послания за превъзходство над другите. Създава се усещане у детето, че правилата не важат за него и могат да бъдат заобикаляни и грубо погазвани. То свиква с един модел на незабавно удовлетворяване на всяка негова прищявка, избягване на дискомфорта на всяка цена и липса на умение за сътрудничество, разбиране и уважение на чувствата и потребностите на другите.
Според някои психолози детето е било свръх глезено и липсва поставянето на здрави граници, докато според други то е било манипулирано чрез съблазняване най-често от родителя от противоположния пол.
Психичната насоченост е навън към екстровертност. Наблюдава се стремеж за свръхконкуриране с другите, доминантност, налагане на собствената визия за нещата, в отсъствието на емпатия и заинтересованост към нуждите на околните.
Често психопатният характер изпитва големи трудности да контролира своята избухливост и припряност и се държи сякаш другите са му длъжни, без реципрочност от негова страна. Когато дава и инвестира усилия от своя страна, то е за да получи нещо в замяна.
Контролиращия е силно недоверчив към околните и постоянно тества тяхната лоялност. Страхува се да не бъде предаден, без да се усеща, че той самия постоянно предава другите с манипулативния си подход и търсене на ползи и печалби за себе си.
Сред качествата на нарцистичния характер са неговите естествени чар, харизма и умение да привлича хората към себе си. При преработката му се използват методи по когнитивно преобразуване на вярванията му, хипноза, НЛП техники, психотелесна работа през тялото по изграждането на умение за доверяване, емпатия и сътрудничество, работа в група и преживелищни опитности.
При преработката си, психопатния характер се преобразува в силен лидер и опитен водач. Съумявайки да прегърне сенките си и страха си от предателство, нищожност и безпомощна слабост, той се научава да се доверява, да пуска невротичния контрол и да води, но този път от презумпцията на центриран и балансиран харизматичен лидер.
- Ригиден характер
Онтогенетичния период на залагане на този характер е след шестата година, през т.нар. сексуална фаза.
Базисната травма при него е едно дълбоко усещане за несправедливост. За да се предпази от болката от травмата, индивидът изгражда защитни механизми като перфекционизъм, свръхконтрол, сляпо следване на норми, предварително зададена структура и живеене през едно голямо „трябва“, което често е за сметка на истинските потребности на автентичния Аз.
Тялото е пропорционално, добре оформено, тънко, изпънато като струна и доста сковано.
При ригидния характер спонтанността е сведена до минимум, а често дори липсва. Липсва гъвкавост на мисленето и способност за препроверка на реалността и приспособимост на поведението. Индивидът има усещането за себе си, че живее от позицията на висок морал и стриктно спазване на етични норми и правила. Животът му често е белязан от силен песимизъм и усещане, че ако се отклони дори и малко от системата от правила, която сам си е наложил, може да се случи нещо много неприятно.
Скованият изпитва панически ужас от допускането на грешки и възможността от провал. Склонен е изобщо да не опита нещо ако има възможност да се провали. От всички характери, ригидният най-силно пребивава изцяло в ума, отхвърля и не си позволява да изпитва емоции, защото ги намира за слабост и за него внасят непредсказуемост. Наблюдава се фиксация в рационалността и силна критичност към себе си и околните. Силно притъпени са способността да се наслаждава на настоящият момент, умението за пълно отпускане и радост от постигнатото.
При този тип характерима силен фокус в детайлите и в това, нещата да се направят без грешка, има свръх високи критерии и стандарти.
Отвътре ригидният тип характер е в едно постоянно напрежение, забързаност и усещане за липса на време. Силно нетолерантен е към различен начин на мислене, трудно прощава и често е безкомпромисен към себе си и към другите.
Страхува се силно от това да се почувства уязвим или да споделя и разкрива чувствата и емоциите си.Той изпитва силно недоверие към хората и връзката му с любовта и мъдростта е дълбоко пречупена. Чувства се като отделен и откъснат от първоизточника.
При преработката на характера си, ригидният умело се трансформира в здравия си потенциален вариант на воин и се научава смирено да се доверява, да бъде по-толерантен и да обича и приема себе си, другите и самия живот. От тази преработена позиция, той се научава да впряга силната си жизнена енергия, воля, дисциплина и постоянство да му служат по пътя на влагането им за по-съзидателни цели. Усеща себе си в единение с потока и мъдростта на живота и съумява вече да пуска невротичния контрол. Учи се да прегръща провала заедно с успехите и дълбоко в него заляга осъзнаването, че без грешки и провали няма как да продължи да израства и да надгражда уменията и способностите си.
След качествената преработка на този характер, той вижда света и неговите закономерности от една по-висока визия и е способен да възприеме неговата дуалност и закономерности, които до този момент са били виждани от него като несправедливи и лоши, в една една друга светлина и чрез смирено приемане да установи в себе си стабилен и здрав център.
Чрез различни опитности в психотерапевтичния процес най-вече през тялото и сетивата, воинът се научава да присъства в настоящия момент, да има здрава връзка с тялото, чувствата и емоциите си, да умее да се отпуска и да се наслаждава на живота.
Трансформацията и на петте типа характери преминава през осъзнаване и безусловно приемане на травмите и себе си. Самите защитни механизми не са нещо лошо, което да изтласкаме от съзнанието си като нежелателно. Нужно е да им отдадем заслужено уважение за това, че в даден момент са изиграли своята роля в това да ни защитят от болката и да ги пуснем с благодарност.
Това не е еднократен и линеен процес с начало и край. Наивно е да се смята, че щом дадените ни уроци са усвоени и интегрирани, процесът на трансформация може да се смята за завършена константа. Точно обратното, необходима е голяма доза себепознание и непрекъсната самоактуализация и препланиране на реалността, безкомпромисна себерефлексия и улавяне на опитите на егото към завръщане към стари маладаптивни защитни механизми.
Постепенно старите невронни пътища на дисфункционално поведение все повече закърняват, за сметка на новите невронни пътища, които да изведат индивида до живот в единение с любовта, мъдростта и истината.
Leave a Reply