Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани със съзависимостта, за предизвикателствата и животът с партньор, страдащ от алкохолна зависимост.
Здравейте,
Поздравявам Ви за осъзнатите усилия и желанието да търсите решение за семейството Ви!
Алкохолната зависимост винаги засяга не само зависимия, но и цялата семейна система. Партньорът, често попада в ролята на съзависим, защото несъзнавано е позволил така да се развие семейната динамика, че животът му да е подчинен на поведението, реакциите и настроенията на партньора със зависимост.
Най-големия проблем на това съзависимо съжителство е, че в един момент единият от двойката загърбва и пренебрегва своите нужди и желания и животът му започва да се върти основно около проблема със зависимостта на другия.
Не знам във вашия конкретен случай дали така са се стекли нещата. Нуждата, която описвате, от това да контролирате е разбираема.
Когато човек живее в едно постоянно положение на несигурност и непредсказуемост и във всеки един момент не знае какво може да очаква от човека до себе си, засиленото желание за контрол е нещото, което умът търси всячески за да придобие едно базово усещане за стабилност.
Често, в ситуации като описаната, двойката попада в динамиката “спасител- жертва”.
Бих искала да маркирам няколко отправни точки, върху които може да помислите:
* Когато приемем ролята на спасител за другия, ние го лишаваме от отговорността да понесе последствията от изборите, които прави и от действията си.
* Поемайки повечето отговорности и задължения вместо него, партньорът на човек със зависимост трупа обоснован гняв с години, чувства се използван и неоценен, което от своя страна неминуемо води до дълбоко отчуждаване и охладняване на чувствата.
* Другото, което също не е за подценяване е, че изземвайки отговорността от носенето на последствията и правейки нещата вместо другия, това говори, че липсва истинска вяра, че той е способен да се справи.
Както се случва и при децата, постепенно зависимият партньор свиква с по-лесното и удобното и това води до порочен кръг.
Каквото и решение да вземете дали да му дадете още един шанс или не, ще е изключително полезно да си изясните пред себе си как искате да градите тези отношения- като равнопоставени възрастни или в ролята на “спасител”.
Във втория случай, когато балансът между даване и получаване е нарушен, няма как това да е стабилна основа за изграждането на хармонични взаимоотношения.
Казвате, че искате да дадете още един шанс на връзката ви заради вече порасналите ви деца и за да им осигурите “нормална” среда, но всъщност самите те са ви казали, че се чувстват доста по-добре и спокойни, когато сте се преместили да живеете сами тримата на новото място.
Абсолютно нормално е, мисълта да останете без партньора си, след 25-годишен брак, да ви плаши.
Когато нееднократно са давани шансове на другия човек да направи друг избор и това не се е случило, може би е време изцяло да смените фокуса и да го преместите от нуждите на партньора към вашите собствени.
Прекрасно е това, че се грижите за себе си, занимавате се с йога и физическа активност. Бих ви приветствала да продължавате да изследвате своите интереси с различни хобита и нови дейности, покрай които несъмнено ще срещнете нови хора, приятелства, социален кръг.
Постепенно ще изградите една вътрешна увереност, здравословни граници и обич към себе си! Силно препоръчвам книгата “Никога вече съзависим” на Мелъди Бийти. От сърце пожелавам успех!
Leave a Reply