Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите за изграждането на силна воля, как да сме постоянни и самодисциплинирани при изграждането на нов навик, търсенето на незабавно удовлетворение и отлагането на всичко, което е отвъд комфортната ни зона.
Има ли връзка между силната чувствителност, емоционалност и емпатичност и силната воля и самодисциплина.
Здравейте,
Не бива да се прави разделение на хората на такива, които имат воля и на такива, които нямат.
Волята не е нещо, с което човек се ражда, а се изгражда със съзнателни усилия.
Тя е като мускул, който ако бъде трениран подобаващо става по-силен или ако бъде игнориран и не се използва, постепенно отслабва и атрофира.
Другото нещо, което е характерно за волята е, че тя бива управлявана от префронталния кортекс или тази част от мозъка ни, която е отговорна за съзнателните усилия, които полагаме да действаме в съответствие с поставена желана цел.
Това волево усилие обаче отнема много енергия и не може да се ползва безгранично. Мозъкът ни е устроен да пести усилия и да се стреми към познатото и към най-малкото съпротивление.
Именно, познавайки добре тази зависимост, супермаркетите съвсем умишлено позиционират всякакви видове сладки десерти на касите в края на магазина. Смята се, че след поредицата от избори, които е направил средният потребител какви стоки да купи, когато стигне до опашката пред касата, вече ще е достатъчно изморен за да разчита на волята си и да устои на изкушенията, които биха му предложили незабавно удовлетворяване на потребността за нещо сладко.
Начинът, по който функционира нашият мозък е към стремеж на пестене на енергия. Той не обича резките промени.
Например, искаме да променим даден навик и да го заменим с позитивен такъв да ставаме рано сутрин. Ако досега сме си лягали в 2 часа след полунощ и сме ставали малко преди обяд, то една нова цел да ставаме в 5 часа сутринта ще представлява огромен стрес за мозъка ни и е нереалистична. Дори и волево да успеем да я изпълняваме в продължение на няколко дни, то в дългосрочен план, вероятността стресът от тази рязка промяна да ни върне към добре познатите стари привички е много голяма.
Това е като да не си тренирал никога през живота си и изведнъж в силен пристъп на мотивация, човек да отиде във фитнеса и да тренира с тежести в продължение на два часа. На другата сутрин, най-вероятно би се събудил с толкова силна мускулна треска, че да му е трудно да стане от леглото. Нова двучасова тренировка при това положение е малко вероятна.
Същото е и с волята! Не би било разумно да изхабяваме потенциала, който тя носи с поставянето на огромни нереалистични цели, които я изчерпват в дългосрочен план и не биха могли да задържат постоянството ни достатъчно дълго, за да се превърнат в навик.
За мен най-устойчиво човек следва свои цели, когато превърне положителните промени, които иска да въведе в живота си, в част от своята идентичност.
Например, искаме да сме здрави, в много-добра форма и енергични. Когато пренесем промените, които искаме да направим на ниво идентичност, то пред нас винаги стои въпроса: Новото ми по-здраво аз какво би направило в тази или онази ситуация? Дали бих ходил с кола или колело на работа? Дали бих използвал този козметичен продукт или има нужда от друга алтернатива? Така в един момент, всичките ни избори и решения на ежедневна база започват напълно естествено да се синхронизират с новата ни идентичност. С други думи казано, това, което съзнателно сме избрали да вярваме за себе си се превръща в наша реалност.
Когато дълго време само си мечтаем, фантазираме си какво би могло да бъде, четем и гледаме мотивиращи видеа на хора, постигнали това, което искаме, но не предприемаме никакви действия и ги отлагаме за някой бъдещ ”по-подходящ“ момент, тогава и пропорционално увереността ни в себе си намалява.
Сякаш всеки път, с всяко едно отлагане на това да се задвижим към мечтите си, правим едно микро-предателство към самите себе си! А това от своя страна, още повече подхранва усещането ни, че сме неспособни и недостатъчни, с което „огромната пропаст“ между нашите очаквания какъв бихме искали да е животът ни и реалността изглежда още по-непреодолима.
Колкото по-голямо е разминаването между това, което в момента сме и това, което искаме да бъдем, толкова по-слаба е волята и увереността ни, че можем да се справим и да извървим успешно този път от точка А до точка Б.
Когато повтаряме едно поведение много пъти, в мозака ни се формират т.нар невронни пътеки и връзки, които с течение на времето стават устойчиви и подпомагат процеса на изграждането на нови навици.
От редица проучвания и експерименти в областа е видно, че в дългосрочен план, малките ежедневни крачки, които не предизвикват силен стрес и не водят до изтощение ресурсите на нашата воля, са най-ефективния и успешен начин да се заобиколи съпротивата на мозъка ни към промени.
Повече за успешното изграждане на нови позитивни навици може да прочетете в моя статия по темата от линка по-долу:
Когато имаме порив и силен импулс да предприемем действие или промяна, нашата мотивация е силна и създава усещането, че ще е с нас през целия процес и ще държи фокуса ни върху целта. Мотивацията, за съжаление, е доста непредсказуема и изменчива и не може да се осланяме само на нея в дългосрочен план.
Има дни, в които ще се чувстваме силно мотивирани и решени да се придържаме към желаното поведение, но има и други, в които се чувстваме изморени, не сме се наспали и се чувстваме напрегнати и стресирани.
Тогава не би било резонно да се осланяме само на силната ни мотивация да ни държи на пътя ни!
Необходимо е да се запитаме дали тези стъпки, които се опитваме да въведем като промени в живота си са достатъчно лесни и малки, че дори и в най-лошите си дни, когато ни е трудно да се мотивираме дори да станем от леглото, да ги извършим без да инвестираме в процеса много усилия и време.
Ако в процеса видим, че можем да надскочим поставената цел за деня още по-добре! Но в другия случай, когато чувстваме, че „днес не ни е ден“ ще сме я изпълнили и няма да имаме усещането че отново сме се провалили!
• Казвате, че изпитвате трудност да правите неща, които са ви скучни и трудни, да не гледате телефона си на всеки 5 мин и тн.
Понякога сякаш ни се струва, че хем от една страна сме силно мотивирани да се придържаме към едно желано поведение, но от друга страна правим точно обратното на това, което сме си поставили за цел. Сякаш нарочно се самосаботираме!
Например, много искаме да сме в добра форма и здрави, но същевременно не можем да устоим при вида на поничка и на импулса да задоволим желанието си да разпуснем с нещо сладко.
Тези на пръв поглед взаимно изключващи се желания всъщност представляват две отделни мотивации- да сме в по-добра форма, като една дългосрочна цел, чиито резултати няма как да видим веднага и незабавното удовлетворение на краткосрочната цел да получим сладка награда, която да създаде усещане за успокоение.
Учените са провели редица експерименти, от които става ясно, че именно способността на човек да отложи удовлетворяването на някоя своя моментна потребност като избере нещо, което би го приближило към целта му в дългосрочен план, вместо да се задоволи с първото нещо, което възниква пред очите му е отличителната черта, която пряко има отношение към успехите му в дългосрочен план.
• Много важен фактор за да се придъраме към желано поведение и изграждане на положителни навици е средата, в която се намираме.
Ако искаме да живеем и да се храним по здравословно, да се присъединим към група или онлайн предизвикателство където хората обменят идеи на здравословни теми, поддържат се и се подкрепат е една качествена среда, която би ни подкрепила и подпомогнала изграждането на новият ни позитивен навик.
Или просто да заредим хладилника си с повече плодове и зеленчуци и да въведем правило, че вкъщи не се внасят захарни изделия също би снижило възможностите да поемем в нежелана посока. Тук максимата „далеч от очите, далеч от сърцето“ доста често работи!
• Липсата на сън също е фактор от огромно значение и пряко афектира волята и способността ни да проявяваме дисциплина и постоянство.
Когато сме изморени и не сме получили достатъчно сън, ние много често сме склонни да реагираме автоматично и реактивно и да задействаме стари, добре познатите ни невронни пътеки на старите си навици. Поддаваме се на най-малкотото съпротивление!
• При изграждането на нови навици изключително много помага една техника, която Джеймс Клиър описва в книгата си „Атомни навици“, която също силно препоръчвам!
Стратегията е човек да си изгради ритуал на ежедневна база, който да премахва нуждата от вземане на редица решения от нашия мозък и да ограничи съпротивите му.
Така, в дните, в които се чувстваме преуморени и не намираме мотивация да продължим знаем, че със стартирането едно просто действие, с което вече сме свикнали, останалата поредица от стъпки ще последва много по-лесно след като веднъж сме се накарали да започнем.
Изключително много ми резонира препратката към първия закон на Нютон, който в момента ще преформолирам по най-общ начин, че обектите, които са в движение имат тенденцията да остават в движение….
Пример за това е, колко понякога досадно и уморително ни се струва да тичаме в парка за здраве и не ни се прави. Когато започнем обаче, в процеса установяваме, че не се чувстваме толкова зле, колкото сме си мислили и дори имаме прилив на енергия и може да искаме да продължим още много.
Най-трудната част се оказва да започнем!
Много важно е да знаем, че мотивацията често идва след като започнем дадено действие или поведение, а не преди това!
Силата на това да имаме ритуал, с който винаги започваме дадено ново поведение, което искаме да превърнем в навик е в това, че фокусирайки се върху простите действия на ритуала, следващите стъпки идват от само себе си.
• Също много полезна стратегия е да се обвърже това, което в дългосрочен план искаме да усвоим като поведение с нещо друго от нашето ежедневие, което вече правим автоматично. Например да си поставите за цел след като обядвате да се разходите дори и за 5 мин.
• Относно постоянното проверяване на социалните мрежи има доста приложеня, с които да можете да следите времето прекарвано в „скролване“ и съзнателно да го ограничите като например да сложите някакви времеви рамки- 1 час вечер или докато пътувате до работа в метрото.
• От написаното от вас проличава една причинно-следствена връзка и паралел,който правите, от една страна между емоционалността и чувствителността като качества, както и способността да се изпитва емпатия и от друга страна с липсата на воля, а между двете няма такава корелация. Един човек може да е много емпатичен и чувствителен, но това не е причина да не е волеви!
Тук искам да подчертая, че здравата емпатия е способността да съчувстваме, да съпреживяваме с другия, но оставайки в нашия здрав център. Емпатията е ключово качество за формирането на дълбоки и пълноценни взаимоотношения и връзки.
Болната емпатия от своя страна обаче, е много близка до съжалението, до поставянето на себе си в ролята на спасител, а другия в жертва, страхувайки се да не изпаднем в подобно положение и чувствайки дори вина, че сме по-добре от другия.
И да, когато емпатията е криворазбрана и нездрава, тогава може да е източник, който изчерпва ресурсите ни и ни прави зависими от чуждите настроения и емоции, които попиваме като гъба и границите ни стават тотално размити.
• Най-важното за да засилите волята си е да увеличите собственото си доверие и увереност в себе си, а това може да бъде постигнато само и единствено чрез консистентни действия. Да спазвате обещанията към самата себе си и да реагирате от позицията на ниво припознаване на себе си като човек, който щом е казал нещо държи на думата си и прави най-доброто, на което е способен в дадения момент.
• Когато предприемането на малки, последователни стъпки в желаната посока стане наистина консистентна ежедневна практика е много важно сама да си валидирате и отразявате колко много път сте извървяли и да се награждавате за положените усилия. Също и да не бъдете прекалено самокритична към себе си когато не успявате в нещо.
Не винаги процесът ще тече плавно!
Също така е важно е да се има предвид, че може нещо да е работело идеално досега, но в един момент дадената стратегия вече да не ви носи същите резултати и просто да трябва да я преразгледате и напаснете към новите условия.
• Казвате, че по-принцип сте доста тревожна, което съчетано с липсата на сън, ежедневието изпълнено със задачи и дълго трупаното неудовлетворение от себе си и това къде се намирате в момента в живота си са все предпоставки, които източват ресурсите ви, а от написаното не става ясно кои са начините, по които възстановявате тези ресурсите и източници на енергия.
За да проявявате успешно воля и самодисциплина е нуждно да има някакво гориво и ресурс, които да ги подхранват.
• Също така, има доста когнитивни вярвания, които някога сте приели за истини, но възпрепядстват това да видите цялата картина. Ефективни резултати в посока осъзнаването, трансформирането им и формирането на умение да ги улавяте за в бъдеще могат да бъдат постигнати в процес на терапия с опитен психотерапевт.
• Казвате: „все пак имам и светли моменти, така че ми е трудно да се провъзглася за депресирана, а пък и би било извинение да не се променя“, от което също проличават доста криворазбрани представи и вярвания, които също в един цялостен процес на терапия ще претърпят промени.
Това, че някой преминава през депресивно състояние не изключва да преживява и „светли“моменти и също дори и да е така и да преживявате депресивен период, това не означава, че автоматично това „трябва“ да се превърне в извинение да не се промените! Това са едни когнитивни капани, на предварително сложени етикети, които да ви поставят в определени коловози. Когато всъщност осъзнаете огромната сила и контрол, която потенциално всеки един от нас притежава върху възприятията си, то тогава и реалността е друга.
Пожелавам успех и смелост да предприеме тези малки крачки и качествени промени, които сумарно да доведат до количествени изменения в живота ви!
Leave a Reply