Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите за изграждането на увереност в себе си и самочувствие при децата, усещането са себеуважение и собствена ценност, изглаждане на способности у детето да влияе и да привлича другите към себе си, да се заявява и да отстоява себе си.
Здравейте,
Изграждането на самоувереност, самочувствие и себеуважение е многопластов процес, който започва още във вътреутробния период, в който бебето макар и да не разбира думите, улавя енергията на посланията, както и емоциите и чувствата на своята майка.
Майчината любов по начало е безусловна. Тя е даваща, майката обича своето бебе заради това което Е, заради самото му съществуване.
Именно в крехка възраст на първата годинка, когато то е още съвсем уязвимо и беззащитно чрез посланията, които получава от средата, то формира основите на усещането си за заобикалящия го свят, собственото му място в него и усещане за своята ценност.
Бебето комуникира своите нужди и потребности от храна, топлина, докосване и т.н. през плача. Когато възрастният откликва на тези потребности, тогава то получава едно послание за безусловно приемане, за това че светът е сигурно място. Послание, че то е искано, ценно и е достатъчно че го има, не е нужно да бъде друго или да прави каквото и да било, за да заслужи обич или да даде нещо в замяна.
Когато бебето е усещало тази безусловна обич от страна на майка си през първата годинка от своя живот, то това залага едни стабилни основи за формирането на един здрав вътрешен център у него, едно ядро на себеуважение, умение да дава, но и да приема, без да се се чувства длъжно винаги да има реципрочност. Израства с увереност в собствената си ценност, значимост и с адекватна самооценка.
Детето чувства, че заслужава, че е достатъчно добро такова каквото Е, а не е необходимо да бъде друго за да пасне в нечии предварително заложени представи.
Майчината обич дава криле и усещането за един сигурен пристан, че с каквито и турбуленции да го сблъсква животът, тя е нещо неотменимо.
В периода на първата годинка от живота на бебето се наблюдава една слятост с образа на майката, но постепенно с формирането на Аза и на егото, детето вече започва да улавя закономерностите, на които се подчиняват реакциите на околните и собствената си способност да влияе, да привлича към себе си внимание. Формира се усещането за причинно-следствените връзки между собственото поведение и взаимодействието с околните и заобикалящия го свят.
Много важно в този период е майката да позволи и да даде пространство на бащината роля да се разгърне като носител на т.нар. бащина условна любов.
Нейната основна функция е именно да подготви детето за навлизането във външния свят, да даде свобода, но през здрави граници, да го научи как от една страна да заявява себе си, да изгради един вътрешен компас докъде се простират собствените му граници и как да ги отстоява, но съобразявайки се и уважавайки чуждите.
Бащината фигура навигира детето в усвояването на правилата и нормите заложени от социума и собственото поведение и място в него.
Малко по-късно в периода между 3-6 години, детето преминава през период, в който съвсем естествено експериментира с всичко и тества собствените си способности да влияе, да провокира и привлича интереса и вниманието на другите. Това е т. нар фаза на съперничество, която е нормален етап от развитието на Аза и за нея е характерна потребността от утвърждаване в отношенията с родителите и връстниците.
Децата всячески се опитват да привлекат вниманието на своите родители дори чрез вършенето на пакости и повтаряне на едни и същи смешки отново и отново.
Те тестват какво работи и какво – не.
Много важно е какви послания ще бъдат дадени в отговор на този стремеж да детето да се открои като център на внимание.
Често родителите съвсем първосигнално отговарят с фрази като: „Стига си се правил на маймуна!“, „Никой не е длъжен да ти гледа сеира“ и други подобни.
Това понякога дава една обратна връзка, която също може да разклати представата, която детето формира у себе си за способността си да влияе и да привлича околните.
Доста илюзорно е да си мислим, имайки дори цялата информация на света за това как да даваме на децата си безусловна любов, да ги подкрепяме и да ги научим да се заявяват от позицията на здрави граници, че това би ни предпазило от грешки. Митът за „перфектния“ родител е една илюзия, която освен да е източник на чувство за вина и недостатъчност , няма много реална стойност!
Не е въпросът как се е стигнало до това, детето да изпитва липса на увереност в себе си и ниско самочувствие, а накъде може да се тръгне като отправна точка?
Бих искала да маркирам няколко неща, които смятам, че биха ви били полезни:
• Много важно е да се прави разлика между самоуважение и самоувереност, защото понякога се използват като синоними, но имат важна смислова разлика по между си.
Себеуважението е този вътрешен център и ядро, който служи за това да се намираш в мир със самия себе си, да не се нуждаеш от постоянна външна валидация, а да притежаваш ясно усещане и визия за собствената си стойност. Да познаваш своите силни страни и това как практически да ги използваш за да постигнеш желаното.
Човек с високо себеуважение чувства че заслужава, че е ценен и значим заради това, което Е. Дори и в утрешния ден всичките му постижения да изчезнат, той знае, че е ценен и значим, незавимо какво прави и какво е постигнал.
Самоувереността от друга страна се определя от способностите ни.
Тя е пряко зависима от това до колко човек е готов да опитва нещо отново и отново и да полага целенасочени усилия да подобрява уменията си в дадена област.
• Ключовата дума за развитието на самоувереност е действие!
• Много родители смятат, че като хвалят детето си за всичко и му казват колко е страхотно, талантливо и уникално, това би го направило по-уверено в себе си.
Похвалите сами по себе си, ако не са придружени с конкретни съзнателни усилия дадено умение да се подобрява и тренира с ежедневни действия, то те остават само неподплатени голи твърдения, които даже понякога може още повече да обострят разминаването между вътрешното усещане за несигурност на детето и високите очаквания, които тихичко се промъкват заедно с родителските похвали.
• Парадоксът е, че в днешно време децата се засипват с похвали, дават им се медали на състезания дори само заради това, че са участвали, но децата сякаш са по-неуверени от всякога.
• Ние като родители искаме най-доброто за децата си и толкова силно желаем да ги предпазим от всяка болка и разочарование и да им спестим трудностите, че в един момент се оказва, че те се чувстват дълбоко неуверени в себе си и неспособни да се справят с различните ситуации, които им поднася живота.
• Ако наистина искаме да отгледаме едно самостоятелно и уверено в себе си дете е необходимо не да им постиламе пътя с памук, а да бъдем до тях с подкрепата и присъствието си. Колкото и да ни е трудно да ги гледаме когато изпитват болка и разочарование, да ги оставим да допускат грешки, да падат, а след това да изтупват колене и отново да опитват, но този път с нова опитност и придобити знания.
• Дълбоко в себе си неувереността е като парализиращ страх човек да действа, защото няма достатъчно опит в конкретна ситуация и се страхува да е начинаещ, не достатъчно добър или да допусне грешка.
Много интересен пример за това е Сара Блейкли, която е основателка на мултимилярдната компания Spanx. В едно интервю и задават въпрос, как е изградила тази психическа устойчивост в себе си да не се страхува от провал и да опитва отново и отново дадено нещо докато не постигне целта си. Отговорът ѝ бе, че когато са били малки с брат ѝ, по време на вечеря, баща им винаги ги питал в какво са се провалили днес и ако не са се сещали за нещо конкретно, той дори бил леко разочарован, защото това от своя страна означавало, че не са опитвали достатъчно смели неща, излизайки от комфортната си зона.
Примерът е показателен колко по-лесно става с опита да толерираш страха от грешки и да действаш въпреки него!
• Когато това жизнено важно ядро на себеуважение не е развито, човек се страхува от критика и генерализира всеки провал като : „Аз не ставам за нищо!“ вместо да гледа на ситуацията като на „ имам нужда да положа още усилия и да се упражнявам за да успея!“.
• Дори понякога ако прекалено много хвалим едно дете единствено на база постижения и таланти, то усеща по-силен натиск от огромни очаквания отвън, които покачват несигурността и неувереността му да експериментира и да действа.
С това не казвам, че похвалите са лошо нещо. В никакъв случай! Би било по-пълноценно за самото дете обаче, похвалите да са на база положени усилия и труд.
В тази връзка силно препоръчвам книгата на Карол Дуек „MINDSET. Нагласата на ума и новата психология на успеха при възрастни и деца“.
• Друго нещо, което ми направи впечатление в написаното от вас е, че се усеща, че обратната връзка, която получавате от училището на дъщеря ви ви тревожи.
Разбира се, че това е нормално, но е поле за лична работа какво това, че в училище я смятат за срамежлива, притеснителна и свита провокира във вас.
Много често, така се завъртат обстоятелствата с децата ни, че когато те попаднат в ситуация, която и ние самите в миналото сме изпитвали в личния си опит като неприятна и болезнена, то тогава всячески се опитваме да ги предпазим да не минават по същия път. Това разбира се са само предположения и може във вашия случай да не е така. Но си заслужава да го изследвате и да видите дали ще излезе нещо в тази посока.
• От друга страна, когато детето усеща, че дадена ситуация, с която самото то не съумява да намери нужния ресурс в себе си за да се справи, притеснява и неговите родители, то това още по-силно допринася то да се затвори в себе си и да не иска да споделя.
• Ако обаче съзнателно и покажете, че тази ситуация в училище не ви плаши и дори подходите към разговора открито и не от позицията на авторитет, знаещ всички отговори, а от една много по-човешка, уязвима и приятелска страна, дъщеря ви сама ще прецени кога е готова за да ви сподели какво я притеснява.
• На свой ред също може да споделите с нея истории от своето тинейджърство и трудности, в който и вие самата сте се чувствали неуверена и какво е помогнало за да се справите с това чувство.
• Много често, когато става дума за липса на увереност в себе си и ниско себеуважение, детето изпитва изключително силен срам и едно усещане за : „само аз съм смотан/а и не успявам в нищо“, но когато осъзнае, че наистина всеки човек в една или друга ситуация през живота си се се чуваства по сходен начин, това автоматично разтваря срама и го лишава от мълчанието и изолираността, които само го подхранват.
• Това, че сте я записали на различни артистични дейности, само по себе си е нещо хубаво, но когато едно дете все още не е изградило това ядро не себеуважение и усещане за собствена ценност, значимост и познаване на силните си страни, то тогава допълнителните дейности се явяват като поредния стресов фактор, в който не се чувства уверена в себе си и е източник на допълнително напрежение и усещане за несправяне на всички „фронтове“.
• Отговорът не винаги е в общуването с много нови деца, а в това да усети и опознае силните си страни в процеса на общуване дори с едно дете и оттам тя сама да си изгради личен опит как да влия, да привлича другите към себе си, кое работи и кое не в отношенията с другите.
За съжаление, това не може да се научи от книга, а става само и единствено с личен опит, в реално живо общуване.
• Би било ценно, ако имате приятелски семейства с деца на сходна възраст и по-често да си ходите взаимно на гости с децата, защото това също е начин да придобие увереност, особено когато е на територията на комфортната си зона в своя дом.
• Нормално и характерно е за тази възраст взаимоотношенията между съученици да са на приливи и отливи и това, че дъщеричката ви е по-интровертна не означава, че има нужда от това да е приятелка с целия клас или че го иска въобще.
• Както казах и по- горе, от написаното имам усещане, че за вас също ще е полезно да се вгледате по-дълбоко в себе си защо това, че е по-стеснителна толкова силно ви притеснява? Използвате израза „ не е абсолютен аутсайдер“, което само по себе си върви с едно неприемане на дъщеря ви такава каквато е и желание тя да бъде друга, по-социално уверена.
• Когато човек изхожда от един силен вътрешен център на себеуважение, познаване на себе си и съзнание за собствената си уникалност и силни страни, то тогава дори и да е по-различен от останалите, дори и да е „аутсайдер“ , то той може да завихря енергията на други подобни на него хора , да ги увлича, да влияе и въздейства и да е изключително харизматичен не въпреки, а заради тази своя различност.
В съзнанието ми в момента изниква Стив Джобс, който именно с различността си и с това, че никога не се е вписвал в общоприетите рамки на масата, успява да въздейства и да повлича след себе си милиони хора по света, припознаващи себе си и резониращи с тази негова различност.
• Вие като нейна майка имате огромно поле на влияние както на база на личния пример, чрез който несъмнено влияете на децата си, така и с това да ѝ покажете, че наистина я виждате такава каквато е и я приемате и обичате без да искате тя да бъде друга.
• Тя да усеща, че я цените заради нейните силни страни и когато я хвалите и поощрявате за нещо, то да бъде не просто думи, които звучат хубаво, но са извън контекста на ситуацията или не са съвсем обмислени, а наистина да отделите време да наблюдавате дъщеря си и да опознаете силните ѝ страни. Да показвате колко сте горда, че именно тя е ваша дъщеря. Децата са изключително интуитивни и усещат кога сме искрени с тях.
• Не се съмнявам, че я обичате много и искате най-доброто за нея, но понякога си струва да отделим време и да се вгледаме по-надълбоко дали говорим на едни и същи езици на обичта и дали някъде посланието, което отправяме към детето не се чупи и не се интерпретира по-различен от желания начин.
Най-вече как детето усеща любовта, която смятаме, че е видима от действията ни.
Пожелавам ви да намерите път към дъщеричката си и да ѝ показвате колко много я обичате и че я виждате и приемате с нейната собсвена уникална личност!
Leave a Reply