Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с нарцисизма и възстановяване след връзка с нарцисист.
N.B! Нарцисизмът не е полово обусловен и изложението по-долу е съотносимо в еднаква степен и за двата пола. Има както мъже, така и жени, проявяващи нарцистични черти.
Разгледането на темата е обусловено от запитването на дама, която година след раздялата с партньор с нарцистични характерови особености, изпитва трудности да се довери, дълбоки съмнения в себе си и ниска самооценка.
Линк към оригиналния пост в БАЕП:
https://www.facebook.com/groups/genuinepsychotherapy/permalink/3776632402619939
Здравейте,
Поздравявам ви за куража да търсите своя път обратно към себе си, към възстановяване на доверието си, на първо място към собствената преценка и интуиция и след това към другите.
Благодаря за доверието да споделите!
(1)Връзката с нарцисист, често осветява някои от най-дълбоките ни несигурности и подкопава усещането ни за идентичност.
След едни такива взаимоотношения, човек се чувства сякаш в него се е отворила бездна от самота, усещане за пустота и вцепеняващ страх да се довери отново и да отвори сърцето си за нова любов.
За разлика от всяка друга раздяла, след едни такива взаимоотношения, остава едно дълбоко усещане за недостатъчност, за дефектност и невъзможност да бъдем обичани такива, каквито сме.
Нарцисистът е най-добър именно в това, да подкопае цялостното усещане за себестойност на другия.
Връзката започва с период на силна идеализация от страна на нарцисиста, в който той изключително умело поднася на тепсия нашите най-силни копнежи и мечти.
Като едно огледало отразява това, което най-силно имаме нужда да видим и да повярваме.
Сякаш си „кликваме“ от дълбините на собственото ни ядрото!
Сякаш другият предугажда това, за което най-силно копнеем и е готов да ни го даде, преди дори да сме го поискали.
Именно в този период на идеализация, издигайки ни на пиедестал, нарцисистът затяга примката, като буквално ни „бомбандира“ с това, което винаги сме искали.
Кара ни да се почувстваме незаменими, важни, най-големият му приоритет.
Създава около себе си един илюзорен образ, в който другият, до такава степен се вижда отразен и видян, че в него се формира усещането, че най-после е намерил „сродната си душа“.
Това обаче, за съжаление е една илюзия и няма нищо общо с реалността!
Този балон започва лека полека да издиша в периодите на девалюация от страна на нарцисиста.
В момента, в който той/тя усети, че е създал у парньора си силното желание за нужда от „любовта“ му, се отдръпва и губи интерес.
Случва се толкова бързо и интензивно, че на моменти, дори се усеща и се изживява като отчаяна зависимост от задоволяване на потребността от любов и сливане, до степен на обсебеност.
„Любовта“ на нарцисиста става скъпо удоволствие, което той/тя все по-трудно дава.
Като коктейл, от който знаеш, че на другия ден, месец или година, силно ще те боли главата, но въпреки всичко, не можеш да откажеш.
Заради илюзията за тази, по-силна от всичко, всепоглъщаща любов, която за огромно съжаление, е далеч от реалността.
Постепенно, когато види, че е постигнал това другият, да се нуждае от любовта и валидацията му на всяка цена, той се отекчава бързо.
Сякаш оттегля вниманието си и по този начин „наказва“ другия с мълчание и незаинтересованост.
Дори понякога, неприкрито и умешлено, насочва интереса си към други обекти, които да продължат да „хранят“ с валидация Егото и бездънната пропаст за любов и признание, зееща в собствената му душа.
Егото му е като едно гладно за внимание и обожание чудовище, което няма насищане, независимо колко старание и отдаденост получава от човека до себе си!
Периодът на идеализация доста рязко бива заменен с девалюация, обезценяване на цялостната личност на другия.
Нарцисистът до съвършенство е развил в себе си умението „да излиза сух от водата“ и „топката винаги да е в чуждото поле“. Да манипулира така обстоятелствата, че човекът до него, да започне да се съмнява в себе си, в собствената си стойност, да смята, че вината за рязката промяна във взаимоотношенията е негова.
Нарцистичният характер е майстор във внушаването на послания към партньора, че е „обсебващ“, „прекалено изискващ“, „нуждаещ се“, „мрънкащ“ и „несамостоятелен“, „свръхчувствителен“, „истеричен“ и свръхреагиращ“.
Всички тези внушения карат другия да се съмнява в собствените си преценки и интуиция. Подкопава се цялото му усещане за себестойност, лично достойнство и умение да чува вътрешния си глас и да постъпва в съзвучие с него.
Често нарцисистът действа по един и същи начин във всяко взаимоотношение.
Когато вече е взел всичко, за което е дошъл и е получил необходимата валидация, се прехвърля върху друг обект.
Рязко прекратява взаимоотношения, като често бяга.
„Наказва“ другия с мълчанието и незаинтересоваността си.
Истината е, че точно като един паразит се прехвърля на нов гостоприемник и това, често няма никаква връзка с поведението на отсрещната страна.
Идеализираният образ се пука, балонът спихва и у другия партньор остава едно горчиво усещане за стотици „само ако“.
Ако се беше държал по друг начин, не беше реагирал толкова бурно, ако не се беше заявил точно в този „неподходящ“ момент, ако беше по-разбиращ, даващ повече пространство и подкрепа….
Не!
Стотиците „само ако“ не водят доникъде, а задълбочават усещането за дефектност, за „аз не съм достатъчен такъв, какъвто съм“.
Изострят се срамът и чувството за вина.
Колкото по-бързо човек осъзнае, че независимо как се е държал в тези малки ситуации, изходът няма как да бъде много по-различен!
Въздържайки се и незаявявайки себе си, собствените си чувства и емоции, това би могло да забави, но не и да предотврати развръзката на тези отношения.
По-долу бих искала да маркирам няколко отправни точки, които смятам, че биха били полезни за справянето с емоциите, след излизане от едни такива силно токсични взаимоотношения и възвръщането на доверието в собствената интуиция и вяра в себе си и другите.
• Необходимо е да си дадете нужното време за да минете през всички задържани емоции и чувства, на които не сте си позволила да дадете израз.
• Изключително много би помогнало и практики като медитация, дълги разходки сред природата, записване на мислите и емоциите в дневник.
Това са изключително мощни инструменти, които да увеличат себерефлексията и постепенно да възвърнат цялостната връзка на доверие към себе си и интуицията си.
Също така ще ви помогнат да разпознавате чувствата и емоциите си и да ги адресирате адекватно, защото целта на всяка една емоция е да задвижи човек към конкретно действие.
Когато биват потискани или изтласквани в несъзнаваното като нежелани, те често продължават да ни влияят и дори да ни разболяват.
• Много ценно би била работата с опитен терапевт, на когото да се доверите и в едно защитено пространство да се почувствате отново сигурна. Постепенно да се работи по възстановяване на доверието както към себе си, така и към другите и живота като цяло.
• Нужно е не просто на рационално ниво да си дадете обяснение защо даден човек е постъпил с вас по-определен начин, а да си позволите тази опитност и емоциите, които поражда, да преминат през вас преживелищно, чрез различни психотелесни опити.
Умело да се канализират и отработят задържаните емоции от преживяната травма, както и болката, запечатана в собственото ви тяло и психика. Свободно да изтекат от вас, освобождавайки място за новото, което искате да поканите в живота си.
• Това може да бъде постигнато, ако наистина има силна и здраво изградена доверителна връзка с терапевта, на когото да се доверите да ви съпроводи в този нелек процес.
• Процесът на преживяването на раздялата и излизането от едни такива токсични взаимоотношения с нарцисист е доста труден и предизвикателен и поради липсата на усещането за завършеност, за развръзка.
Често отношенията биват прекратени едностранно от нарцисиста, без каквото и да било обяснение и адекватна комуникация за случващото се.
За другият партньор, краят идва като „гръм от ясно небе“ , оставяйки зееща отворена рана с всичките му неуверености, усещане за пустота, самота, вцепенение и пареща болка.
• Важно е, човекът да осъзнае, че няма как да търси и да получи някаква зряла реакция и изясняване на ситуацията от партньор с нарцистични характерови особености!
Тук, клишетата за „Времето лекува“ и „ Далеч от очите, далеч от сърцето“ важат с пълна сила!
Необходимо е да бъде прекратен всякакъв контакт с нарцисиста.
Колкото и да е трудно да се устои на изкушението, изключително важно е да се въздържате, дори от това, пасивно да наблюдавате присъствието му в социалните мрежи.
Какво прави, с какво се занимава и дали е продължил напред и дали има нов партньор.
Цялата тази информация забавя и дори ви връща обратно, в изходно положение!
Процесът по преодоляване на раздялата и възвръщането на собственото ви себеуважение и изначално доверие не е линеен и често няма да протича в една възходяща линия от точка А до точка Б, а може да криволичи напред-назад.
Важното е да не се отказвате и да знаете, че въпреки цялата преживяна болка, това изпитание крие в себе си и огромен потенциал да излезете от него по-силна!
• Нужно е да изградите една качествена самооценка и уважение към самата себе си .
• Има една сентенция, че в живота си, ние получаваме това, което сме склонни да толерираме!
• Съществуват изключително ценни практики, които на база ежедневно себепредизвикване, да се научите умело да отстоявате собствените си граници.
Но за целта, първо трябва да ги опознаете в дълбочина, а това може да стане в едно защитено пространство, когато чувствате, че се намирате в сигурна среда, в която да си позволите да изследвате себе си и да се заявявате от позицията на една здрава автентичност.
• Да придобиете усет в кои ситуации е важно да отстоявате собствените си потребности и гледна точка, кога е по-безопасно да отстъпите, с кое може да си позволите да правите компромис и с кое – не!
От сърце пожелавам успех, топла обич, уважение и доверие към себе си и към мъдростта на живота!
Leave a Reply