Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с използването на детето като оръжие за манипулации и власт над другия родител след развод. Преминаване през различните етапи на развода, докато се достигне до приемането му. Намирането на път един към друг и запазването на диалога и уважението между бившите съпрузи. Мястото и ролята на новите партньори на родителите в живота на детето.
Линк към запитването в БАЕП по-долу: https://www.facebook.com/groups/genuinepsychotherapy/post_insights/3764749040474942/?__cft__[0]=AZUkz6VG74ygTku5hJ3PTToaOnDSvXWq3zNHggFXnfEG0WeXCtnTwN4Rlxd3htB0wrrGZn-r4gXhcRZ7k5tzcprud4kk6udlKj1uzqz5DN8M3gl0T0_oGulsOqbN-eO-iEc8yko6gXYClvo5Nf5T-KThol4KFDrGNR3kn5zEdVsw6R3bM9I8HtGqGu3X-1R7C9mgM48LQG0U15KwdVyzoo37&__tn__=*W-R
#въпросииотговори
Здравейте,
Изисква се емоционална зрялост и от двамата партньори, които преминават през раздяла, за да поставят интересите на детето като приоритет и те да са на първо място в съзнанието и на двамата родители, преминавайки през развод.
В много от случаите, когато тази зрялост липсва и раздялата е емоционално натоварена с усещане за предателство, за провал, за излъгани очаквания, се стига до ситуации, в които детето е използвано като оръжие за манипулации от страна на партньора, който е поставил себе си в ролята на жертва, спрямо другия.
По този начин, детето е въвлечено във „войната“ между двамата доскорошни партньори.
Много вероятно е бившият ви съпруг дори да не осъзнава, че по този начин използва дъщеричката ви като инструмент за манипулации, влияние и власт над вас, но всъщност цялата тази динамика се отразява изключително токсично за нея.
Когато едно дете е поставено в позицията да избира на чия страна да застане, да е лоялно само към единия си родител, а да отхвърля другия, това автоматично го изважда от естествената му роля на детето в семейната система и го поставя в една партньорска роля, в която да се опитва да осигури подкрепа към родителя „жертва“.
Понякога, хората, възприемат раздялата и съпътстващия я развод като личен провал, като тотален крах на мечтите, които са имали за семейтво и усещат сякаш цялата връзка е била едно загубено време. Без да отчитат всички положителни неща, които дадени взаимоотношения са им дали и тяхното собствено израстване в тези отношения.
Особено когато в края на взаимоотношенията се е стигнало и до изневяра, понякога единият от партньорите не съумява да види отвъд нараненото си его и дълбоката фрустрация от това, че се чувства предаден и наранен.
Реагира реактивно и реваншистки. Често не съумява да види собствената си активна роля, в това да се стигне до тази раздяла. Да осъзнае собствената си отговорност за развоя на събитията.
Понякога, човек знае много добре какво иска от другия и какво другия не съумява да му даде във връзката, но не разбира, че той самият има своето участие в случилото се, че е възможно на свой ред също да не е бил емоционално наличен за другия и да не е давал това, което е изисквал да получи от партньора си.
Необходимо е да провиди отвъд наивното черно-бяло мислене на добрия и лощия, на „аз съм прав, а ти си грешен“.
Изключително ценно е в такива случаи да се потърси подкрепата на специалист- семеен терапевт или медиатор, който по един подкрепящ начин да спомогне за това, човекът да види своите „слепи петна“. В един момент да се извади от ролята на жертва на обстоятелствата и на своя партньор и да види с какво той е допринесъл за това да се стигне до раздяла.
Много важно в случая е да се постигне едно ниво на себерефлексия, в което бившият ви съпруг да осъзнае собствения си принос за разпадането на връзката помежду ви.
В много от случаите разводът се преживява и като край , като смърт на взаимоотношенията и това само увеличава фрустрацията от усещането за личен провал и загубено време „на вятъра“.
А всъщност, особено когато от брака има дете, това че взаимоотношенията между бившите съпрузи приключват с развода е една илюзия.
Когато се осъзнае , че това не е край на семейството, че взаимоотношенията не приключват, а само се трансформират и променят формата си, тогава и това смъква напрежението и някак по-лесно се отваря пространство към конструктивен диалог.
Смятам, че един качествен процес по медиация, който да подпомогне разрешаването на конфликтите по между ви и в който да се работи активно за подобряване комуникацията с бившия ви съпруг, би бил изключително полезен.
Приемането на раздялата не е бърз и лесен процес и минава през различни етапи, докато се стигне до приемане .
Много важно е двамата партньори да положат усилие да възстановят уважението по между си, особено когато имат дете, което ще продължава да ги свързва.
За да може и дъщеричката ви да расте с едно усещане за сигурност, стабилност и обич е необходимо, вие двамата, като зрели възрасни да поставите ясен приоритет върху това да обедините усилията си към намирането на път един към друг за конструктивен диалог и уважение.
Много е важно родителите да не въвличат детето в отношенията по между си, да не го превръщат в посредник, който да заема страната на един от тях, защото детето обича и двамата родители еднакво. Това да избира страната на единия и да отхвърля другия е непосилна отговорност и бреме върху плещите на едно дете.
Когато единия родител отхвърля другия пред детето, то посланието, което отправя към него е, че и всичко, по което детето прилича на този родител е непозволено и бива отхвърлено.
А детето винаги носи черти и от двамата и това впоследствие, често води до това, детето да отхвърля тези черти и в себе си.
Това, което неминуемо се постига, е че детето се поставя образно между „чука и наковалнята“. Между засвидетелстването на лоялност и подкрепа към родителя „жертва“ и огромната вина, която му носи отхвърлянето на другия родител.
Детето изпитва вина и защото не може да си позволи да изразява любовта си и към двамата родители едновременно.
Много важно е и да поговорите с дъщеря си, че тя няма вина за раздялата помежду ви и че разводът по никакъв начин няма да промени обичта и на двама ви към нея.
Много важно е да и казвате истината за да съхраните доверието по между си, без обаче да я въвличате във вашите взаимоотношения.
Необходимо е да намерите път за диалог и взаимно уважение един към друг с баща ѝ.
Да намерите ресурс в себе си и двамата да признаете хубавите моменти, ценния опит и научени уроци във връзката ви.
И най-вече, че имате дъщеря си, благодарение на същата тази връзка.
Понякога, когато другият е силно емоционално въвлечен в това да се чувства жертва, да възприема себе си като излъган и предаден, то толкова по-трудно му е да види нещата отстрани. Да осъзнае, че най-наранена от това ще бъде дъщеря ви ако продължава да я използва като оръжие във войната срещу вас.
Има вероятност диалогът помежду ви да се подобри, ако вие самата подходите с уважение към него, ако направите така, че да му стане ясно, че сте му благодарна за хубавите моменти от брака ви, за дъщеря ви и че никой няма да го измести от ролята му на баща, независимо от новия партньор в живота ви.
А по отношение на това как да подпомогнете процеса по приемане на мъжа до вас от дъщеря ви също трябва да се въоръжите с търпение.
Изключително важно е да запазите едни здравословни граници и с топла категоричност.
От изказа и действията ви да става еднозначно и ясно, че решението ви да бъдете с този мъж не зависи от никого другиго, освен от вас и не е въпрос, който да подлежи на обсъждане и договаряне.
Дори дъщеря ви самата ще се чувства по-сигурна в последствие, ако вижда, че вие имате ресурса да удържате процеса по поемане на лична отговорност към изборите, който правите, касаещи собственото ви щастие. Като пребивавате в една зряла емоционална позиция на възрастния.
Като не вменявате още непосилни за едно дете отговорности да решава дали майка ѝ да има връзка с друг партньор след раздялата.
Това не е решение, което въобще е по силите на едно дете да понесе такава отговорност.
Независимо, че от своята детска позиция, в началото може да и е трудно да приеме, че има друг мъж до вас и да се страхува, че той би могъл да измести баща й.
Тук е изключително важно да поговорите честно и открито с нея за това, че раздялата ви с баща ѝ, по никакъв начин не означава, че някой ще заеме неговото място в живота ѝ . Също така, че обичта и на двама ви към нея няма да се промени, независимо, че няма да живеете вече тримата заедно.
Много важна е вашата роля в това новият ви партньор да изгради едни топли отношения с дъщеря ви, да сте изговорили с него предварително, вашите виждания и очаквания за неговата роля в живота на детето ви.
Този процес по приемане не е линеен и понякога изисква доста търпение и разбиране пред възникващите емоции, с които се сблъсква детето във адаптирането към промените в новата семейна динамика.
От сърце пожелавам успех!
Leave a Reply