Изложението, което следва е текст, който съм писала по задание във връзка с обучението ми в школата по Естествена психотерапия (БАЕП).
___________________________________________________________________________________________
Облегни се удобно на дивана под теб и насочи вниманието си към дъха си.
Усети как въздухът навлиза през ноздрите ти. Плавно се движи към гърлото ти, изпълва белия ти дроб, корема. Продължава надолу по цялото тяло, зареждайки клетките ти с енергия и живот.
Остави дъха ти да те води или пък ти него, в един красив танц, случващ се с лекота.
Напъълно естествено…
Дъха ти преминава през всяка една част на тялото ти. Като кадифе докосва всяка твоя клетка, тъкан, орган. Отпуска всяко мускулче, през което преминава.
Сега можеш да затвориш очите си или пък не. Да ги оставиш те напълно естествено да се притворят от само себе си.
Сега или след малко, с всяко едно вдишване и издишване навлизаш все по-дълбоко в себе си.
Ще преброя бавно от десет към едно и ще се отправим на това красиво и приятно пътуване.
10-Насочи дъха си, вътрешния поглед на затворените ти очи към една точка над веждите си.
Това се случва с лекота. Без да полагаш съзнателни усилия. Вниманието ти ще се завръща отново и отново, през дъха, в това пространство на междувеждието.
9-Чувстваш се все по-дълбоко отпуснат, с всяко вдишване и издишване.
8-Гласът ми ще те поведе сега или след малко, когато си готов, по една красива горска пътека, спускаща се надолу към подножието на планината.
7-Чувайки гласа ми, как отброява крачките ти надолу и все по-надолу по горската пътека, можеш съзнателно да се отпуснеш или пък не. Но това неминуемо ще се случи, напълно естествено и от само себе си. Без да е необходимо аз да правя каквото и да било.
6-Естественото състояние на собственото ти съзнание е на лекота, спокойствие, игривост и детско любопитство към света.
5-Постепенно звукът от движещите се автомобили и хората навън стават все по-далечни и по-далечни. Служат като един прекрасен монотонен фон, който с всяка стъпка надолу по пътеката задълбочава стихването на собствените ти мисли и потъването дълбоко в себе си.
4-С всяка крачка надолу усещаш как стъпалата ти стъпват върху топъл, мек и уютен килим от изсъхнали борови иглички и мъх.
3-С лекота стъпваш ту с единия, ту с другия крак, а умът ти се рее в потока, приютен от топлото усещане, че си си на пътя, че си у дома… при себе си.
2-Колкото по-надолу по пътеката слизаш. Толкова по –леко усещаш тялото си. Сякаш краката ти се движат сами. Без усилие.
Усещаш горската пътека под стъпалата си като пухкави облаци, по които се носиш с лекота.
1-Няма съпротивление, чувстваш се като едно перце, носено от вятъра в правилната за теб посока.
Озоваваш се пред красива слънчева поляна.
Пред теб се извисява един вековен дъб.
Допираш челото и дланите си до кората на това достолепно и красиво дърво.
Застиваш така за момент. Момент, в който сякаш пулсът на сърцето ти се слива с пулса на цялата вековна мъдрост, която това красиво дърво носи.
Усещаш силно чувство на благодарност и топла обич в сърцето си.
Поглеждаш надолу към самия ствол на дървото и там виждаш как в кората на дървото е издълбана и се е оформила топла и уютна хралупа.
Лягаш на меката земя под това величествено дърво и сякаш времето забавя своя ход.
Усещаш тялото ти как се слива с цялата природа около теб, с вековното дърво, с мекия килим от мъх и тревички под теб, който като топла постеля те обгръща в любящата си прегръдка.
Чувстваш се на сигурно място. С всяко едно дълбоко вдишване, поемаш от хладния планински въздух, вдишвайки от могъщия живителен еликсир на природата. С всяко издишване земята под тялото ти с радост приема всички твои тревожни мисли и притеснения.
Усещаш как съзнанието ти се рее свободно като малко дете, улисано в игра.
Леко отваряш очи. Сякаш клоните на стария дъб ти напомнят на една добре позната и толкова любима човешка фигура.
Усещаш как споменът за една майчина усмивка, прониква в съзнанието ти, измежду клоните на старото дърво.
Толкова топла и мека… Усещаш едни очи, които те поглеждат с гордост и безусловна обич.
Сякаш корените на дървото в земята под теб също са създали една енергиина мрежа наоколо, която те закриля и пази. Като една майчина прегръдка бди над теб.
Изведнъж сякаш си години назад и си онова малко бебе, което копнее да бъде прегръщано, нахранено и да се слее ведно в майчината прегръдка.
То носи целия ресурс на усещането да чувстваш себе си достатъчен, ценен, важен и достоен.
Да бъдеш обичан такакъв, какъвто си.
Малкото дете вътре в теб не се страхува от бъдещето, то присъства пълнокръвно – тук и сега!
Готово е да опитва отново и отново, заради самата радост от ученето на нови неща и усвояването на умения през игра.
Чуваш песните на птичките. Шумоленето на целия кипящ горски живот около теб.
Вдишваш приятния мирис на билки и заслушан в песента на птиците, постепенно се унасяш.
Въпреки, че си буден с всяко вдишване и издишване навлизаш все по-дълбоко в себе си.
Нишките на приказката за твоя корен, бавно и постепенно се вплитат, заедно с приказката на вековното дърво над теб.
В ума ти изниква споменът за „Приказка за джуглата“. Любима книжка от детството.
Спомняш си топлия меден глас на своята майка. Как нежно си положил глава на ръката ѝ и я слушаш в захлас. Чувстваш се на сигурно място, напълно защитен. Усещаш любимия ѝ парфюм на горски цветя.
Звънливият ѝ глас те пренася в света на малкото дете Маугли, което въпреки че се озовава само насред джунглата, то всъщност никога не е останало наистина само.
Над него винаги е бдяла майката вълчица и неговите верни приятели.
Над него бди и цялото мироздание, природните стихии, кипящата от живот джунгла.
Така както малкият Маугли се чувства сигурен, защитен, обичан и подкрепен, дори и намиращ се насред дълбоката джунгла. Така и ти, дълбоко в сърцето си, в този момент осъзнаваш, че не си сам и във всеки един момент към теб е насочена подкрепа.
Зад теб стоят всички твои предци от страната и на двата ви рода.
Усети как тази мощна родова сила се вплита ведно с енергийните нишки на мъдростта на дървото, под чиято лечебна сянка те заведе собствената ти интуиция.
Усещаш, че си една неделима част от цялото, от една по-голяма картина, едно по-голямо семейство.
Дълбоко свързан си с цялото мироздание.
Като клетка на един цялостен жив, дишащ организъм. Част от една сърдечна и туптяща в неделим синхрон общност.
Така, като усещаш как пулсът на собственото ти сърце се слива ведно с мъдростта на дървото над теб, с песента на птиците в небето и със земята под теб, така и в теб се интегрира едно усещане, че каквото и обстоятелство да дойде на пътя ти, пред каквито и предизвикателства да те изправя животът, ти стоиш уверено на пътя си.
Всичко, което ти се случва е за твое най-висше добро! Извличаш нужните за теб уроци от всяко едно нещо, което се яви на пътя ти.
Животът те обича и подкрепя. В безопасност си. Ти си ценен, важен, обичан. Тук си със своя собствена мисия и роля.
Имаш право да бъдеш себе си и да се наслаждаваш на живота с цялото му многообразие от цветове, чувства, емоции.
Живееш през лекотата и приемането на себе си, другите и света.
Когато се почувстваш готов -сега или след малко, можеш да пренесеш вниманието си към песента на птиците около теб. Към топлите лъчи на слънцето, които пробиват през дебелата сянка на дървото над теб. С топлината си ти дават усещането, че си на сигурно място, обгрижен и защитен.
Сякаш слънчевите лъчи галят кожата ти и мощна и нова енергия протича през клетките ти. Чувстваш блажено спокойствие, лекота, доверие и сигурност.
Сякаш цялото ти тяло се къпе в мека светлина. Прониква през кожата ти към всяка една твоя клетка, носейки със себе си доверие към живота, подкрепа и усещане за дълбока принадлежност.
Това усещане по естествен и непринуден начин се внедрява дълбоко в теб.
Всеки път, когато преминаваш през различни предизвикателства и трудни моменти, този здрав и центриран образ ще се появява като интегрирана и неотменима част от личността ти.
Ще можеш съзнателно да го извикваш в съзнанието си.
Постепенно, когато си готов, избираш да се завърнеш обратно към своето ежедневие.
Интегрирал дълбоко в себе си едно здраво усещане, че стоиш устойчив и непоклатим на пътя си. Изпитваш дълбола благодарност, че си тук и сега, че дишаш, чувстваш и сбъдваш.
Бавно ще преброя до три и ще се завърнеш към ежедневните си задачи и рутина- по-спокоен, центриран и свързан със себе си.
Три, две, едно… а сега поеми дълбоко въздух и издишай, протегни се и посрещни остатъка от днешния ден с радост.
Leave a Reply