Когато ги привличаме едни и същи…

Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.

Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с привличането на желания партньор в живота си, “избирането” на неподходящи, синдромът “искам само този, който мен не ме иска”, как да се превърнеш на свой ред в това, което искаш да виждаш и у човека до себе си, защо жените харесват т. нар. “лоши момчета”. Синдромът на “спасителят” или когато наивно вярваме, че можем с любовта си да променим другия, без той самият да го е пожелал.

Усещането за “тиктакане” на биологичния часовник у жената и страхът, че времето й да има собствени деца изтича.

За “програмите”, който доброволно, съзнателно или не, допускаме да владеят нашия ум, изборите и действията ни. Неоспоримите “истини”, които сме приели за себе си и za живота. Истини, които имат способността да се превръщат в самоизпълняващо се пророчество, което ние сами сме овластили да диктува живота ни.

#въпросииотговори

Здравейте,

Важното тук е да се замислите кое точно прави един партньор „правилен“ за вас?

Много често емоциите, изборите и действията ни се ръководят почти изцяло от подсъзнателни програми, вярвания и убеждения за себе си, другите и света, които носим неотлъчно със себе си през целия си съзнателен живот.

Неоспорими истини, които дори не подлагаме под съмнение, а всъщност се оказва, че отнемат от свободата ни да правим осъзнати избори на базата на нашите истински потребности и нужди.

Често привличаме в живота си това, което подсъзнателно смятаме, че заслужаваме!

Казвате, че винаги се получава така, че мъжете, които харесвате не проявяват интерес към вас и обратното, не усещате привличане към тези, които проявяват интерес към вас като жена.

Когато този модел се повтаря отново и отново в продължение на години, това вече е сигурен индикатор, че си заслужава да се вгледате по-надълбоко в себе си. Кое е това нещо, което ви задвижва и ви кара да бъдете привлечена към мъже, които не проявяват интерес към вас и съответно тези, които ви харесват, да не ви привличат.

За да се случи привличането между двама души се задействат поредица от фактори, които „работят“ на подсъзнателно и на съзнателно ниво и които водят до това, ние да бъдем привлечени към евентуален бъдещ партньор.

Когато в живота си привличаме предимно партньори, които се оказва, че не притежават търсените от нас качества за изграждането на пълноценна връзка, то тогава е важно да се разровим в подсъзнателните причини, които ни карат да „избираме“ такива партньори.

Неслучайно написах думата избираме в кавички, защото всъщност когато оставим подъзнателните ни програми да правят изборите вместо нас, то свободният избор се явява една илюзия.

Първото и най-важно нещо е да се запитате вие какъв партньор сте, как влизате в една връзка, можете ли да се доверите, да взаимодействате от позицията на зряла, цялостна и осъзната личност? Какво сте готова да дадете и да инвестирате от себе си и какво очаквате от партньора до вас?

Нужно е предварително добре да познавате своите ценности и с какво сте готова да правите компромис и с какво- не. Какво сте готова да толерирате като отношение към вас и кога категорично някой би прекрачил границите ви? Достатъчно добре да познавате себе си и своите реакции относно всички тези по-горе изброени ситуации и положения.

Малко хора всъщност предварително са изяснили за себе си тези неща и често влизат в една връзка, стоварвайки целия багаж от минали ситуации, вярвания, убеждения и нагласи, които така или иначе си носят навсякъде със себе си.

Повечето от нас имаме ситуации от миналото, в които някъде там не сме имали ресурса и капацитета да се справим и да отработим породилите се в нас емоции, болки и травми адекватно. Съответно сме застинали в това положение. В позицията на онази наша минала версия от преди десетки години.

Когато нещо в настоящето ни напомни за това, мозъкът ни си прави своите сложни аналогии с предишен болезнен опит и несъзнателно действаме от позицията на тази не толкова зряла и осъзната версия на себе си.

Именно поради тази причина е изключително ценна работата по себе си и по осъзнаването на задвижващите ни механизми, подсъзнателни програми и цели системи от вярвания, които сме приели за истина.

Ще дам конкретен пример с жените, които винаги са привлечени от така наречените „лоши момчета“.

Мъже, които изглеждат предизвикателни, уверени в себе си, с високо самочувствие, дейни, доста свободолюбиви до степен на самодостатъчност, непостоянни, „играещи си“ с чувствата на другия. Мъже, които показват един първоначален силен интерес към жената или метафорично казано „залагат стръвта“ и след това следват периоди на избягване и на липса на интерес.

Мъже, които в степента си на съзряване винаги остават едни непораснали момчета, които не са готови за по-дълбоко обвързване с някого и изпитват трудности да  поемат отговорност. Архетипът на Дон Жуан или така нареченият синдром Питър Пан на мометата, отказващи да пораснат.

Защо тогава има толкова жени, които ги харесват и са силно привлечени именно от такъв партньор?

Защото другият просто се явява като едно своеобразно огледало, което показва собствено отражение на понижена самооценка, дълбока липса на обич и приемане на себе си, уважение към себе си и асертивно отстояване на собствените си граници и приоритети, какво е допустимо и какво-не.

Това, което сме склонни да толерираме като отношение от страна на партньора е пряко следствие на собсвеното ни отношение към нас самите!

Когато става дума за привличане между мъж и жена, много хора подхождат към това, с готова представа в главата си що е то привличане.

Пристрастяват се към тръпката, към адреналина, силната страст, усещането за „пеперуди“ в корема и понякога към доста крайните емоции на влюбването.

Съществува дори едно наивно и по детски незряло мислене у жената, че въпреки всички сигнали и червени лампички, които тя вижда, но избира да не забелязва, смята, че именно заради нея този конкретен мъж ще се промени.

С времето обаче става все по-трудно да си набавя това усещане и несъзнателно го търси, избирайки именно такива партньори, които да я накарат да почувства отново тази тръпка и съпътсващите я силни емоции.

Това обаче се явява източник на допамин на много висока цена!

Спокойните, уравновесените, „сигурните“ мъже, които са на разположение, мъже, чиито действия са по-предвидими могат да изглеждат дори скучни в очите на жена, чийто фокус е в търсенето на  „тръпката“ от това да е обект на интереса на мъж от посочения по-горе пример.

Наблюдава се едно силно привързване и закачане през травмите.

Не казвам, че вие сте в тази ситуация, а давам пример, че понякога предварително формулираните представи и нагласи в главата ни, какъв трябва да е един партньор за да ни привлича, изместват фокуса ни в една конкретна точка. Често се оказваме слепи за всички други възможности, които се намират около нас.

С това искам да кажа, че за любовта и влюбването няма универсални правила… не съществуват!

Привличането също не прави изключение от това със своята многолика природа.

Има привличане, което се случва от пръв поглед, а има и такова, което си проправя път полека и постепенно, дори след години познанство.

Не му слагайте рамки какво и как трябва да бъде и постепенно ще забележите, че и заученият модел на поведение ще се промени.

За да започнете да привличате в живота си друг тип партньори, от първостепенно значение е да отделите време и да положите съзнателни усилия да свършите една доста дълбока вътрешна работа по самата себе си.

Когато започнете да цените и уважавате себе си, да си давате обич и подкрепа, то тогава, това неминуемо ще започне да се отразява и като обратна връзка от партньора до вас.

Когато знаете колко ценна сте и дълбоко в себе си си давате обич, то и заявката, която изпращате към живота, заобикалящия свят и другите е, че вие заслужавате любов и уважение. Това и привличате във всеки един аспект.

Любовта и приемането на себе си е нещо, което в днешно време толкова много се употребява във всяко едно отношение, че звучи като клише, но всъщност причината да присъства и да е основна предпоставка за развитие е именно, защото е фундаменталната здрава основа, без която нито една конструкция не би могла да изгържи.

Да обичаш себе си е процес! Не е нещо, което става от днес за утре, с магическа пръчка,  с една супер добра техника, трик, утвърждение, позитивна мисъл и т.н. Съвкупност от фактори е!

Не е лесен път, но пък си заслужава!

Когато опознаете себе си в дълбочина, наясно сте с това, какво ви мотивира да действате по един или друг начин, когато съзнателно работите по промяна на когнитивно ниво на базовите вярвания и убеждения, които ви отдалечават от целите и мечтите ви, тогава и ще срещате подобно отношения и от другите.

С партньорът ви няма да се „закачате“ един за друг през травмите си. Няма да усещате потребност да търсите своята „половинка“, която да ви допълва, защото нещо ви липсва, за да се възприемате като цялостна личност.

Напротив, тогава партньорството ще бъде от позицията на две цялостни личности, които са направили съзнателен избор да израстват и да се развиват заедно, споделяйки себе си.

По отношение на страховете ви, че сте на 43г. и може никога да нямате собствено биологично дете, бих искала да маркирам няколко неща, които биха могли да бъдат полезни:

• Казвате, че се чувствате „притисната“ от времето. Сякаш сама вече в ума ви сте си произнесли „присъдата“, приета като безспорна и неотменима истина, като факт :

„Как да приема по-лесно факта, че няма може би да имам собствено дете и щастливо семейство“.

Вижте, вече е доказано многократно огромната връзка между психиката и тялото, между командите и сигналите, които нашия ум изпраща до тялото ни. Всяка една клетка, тъкан, жлеза и орган в нашето тяло получават безброи сигнали и информация за да подържат сложния процес на хомеостаза в организма ни.

Когато си заложите тази програма, че часовникът на биологичната ви възраст е достигнал времето, в което да не можете да имате вече деца, то и информацията и сигналите, които изпращате на тялото да действа и да се държи по специфичен и очакван от него начин, неминуемо се отразяват за да може да се постигне синхрон между двете.

• Съветът ми е да се фокусирате върху нещата, които са във вашата сфера на влияние.

Върху това, което е във вашата собствена отговорност.

Да изградите една здрава връзка на обич и уважение към себе си, асертивност, познаване на собствените си граници кое да толерирате и кое категорично е в разрез с ценностите ви, умението да се наблюдавате отстрани, да улавяте кога действате, задвижена от страхове и предразсъдъци и кога от любов.

• Всеки от нас си има собствен път! Когато развием едно искрено доверие в Живота, че там където сме в момента е най-доброто място за нас самите, за да развием нужните ни качества, да израстваме и да учим уроците, за които сме дошли.

Когато присъства това доверие в по-голямото, в по-висшия замисъл, то тогава и ние се намираме ведно с потока на любовта, а не борещи се да удържаме със сетни сили бурите, които ни поднася животът.

Не се борим, а дълбоко в себе си чувстваме едно приемане на ситуациите, такива каквито са!

Колкото и да ни се иска нещата да са други, знаем, че това е път и е нашият път и че щом по този начин ни се дава, има и уроци, които да научим. За да се озове едно предизвикателство или изпитание на пътя ни, в себе си ние притежаваме нужните ресурси за справяне, независимо дали ги осъзнаваме или не.

• Умението да се смирим над една ситуация и да я приемем такава каквато е, в никакъв случай не е равнозначно на примирение!

Когато се „борим“ с нещо, ние сякаш вървим срещу течението. За да удържаме, разчитаме само и единствено на мускули и воля.

В дългосрочен план обаче, това поведение не е устойчиво.

То подава на тялото сигнала- времето ти свършва, ресурсите ти са на изчерпване!

Стресът сам по себе си е толкова силен фактор, че директно състоянието на хроничен стрес „борба или бягство“ изключват правилното функциониране както на имунната, така и на репродуктивната система.

Сигналът е, че животът ни е в опасност и докато не премине тя, всички останали функции на тялото са от второстепенно значение.

• Изключително важно е да преразгледате или поне най-малко да наблюдавате, от позицията на страничен наблюдател, мислите, емоциите, думите, които използвате и които подавате ежеминутно на тялото си.
• Това кога, как и дали ще имате ваше биологично дете не е от нещата , които да зависят изцяло от вас.

Както се казва в една известна поговорка „Човек предполага. Господ разполага.“ Животът се случва и си тече , докато ние правим други планове.

• Не отричам чисто биологичните ограничения, които влияят на тялото ни и това че възрастта също е значим фактор, когато става дума за репродуктивно здраве.

Възрастта обаче не е всичко!

Както има жени, които са в разцвета на биологичната си възраст и би трябвало това да важи и за репродуктивната такава. Въпреки липсата на медицински показания за конкретен проблем, бързото и лесно зачеване не винаги се случва като по учебник.

Така има и жени, които медицината категорично „отписва“ в графа невъзможно, но въпреки статистиките, зачеват спонтанно и напълно естествено.

• Ще се повторя отново. Факторите са много! Не си слагайте сама такива ограничения.
• Работете по себе си, защото това е нещото, което е изцяло във ваш контрол.
• На повечето от нас не ни е дадено да знаем какво ще се случи в бъдеще, да виждаме голямата картина с хилядите и взаимовръзки защо дадено нещо се случва по определен начин в живота ни.
•  Имате контрол над себе си и над собственото си израстване и развитие. Правилният партньор, дете и всичко останало идват в живота ни когато и както трябва стане.
• Ще си позволя да споделя лична история във връзка със силното желание за дете.

Преди около четири години няколко светила в репродуктивната медицина ми обясняваха с научните си статистики и хладен тон за проценти, шансове, изследвания, вероятности.

Тогава имах два варианта пред себе си- или да приема статистиките им за „моя“ истина или категорично да си кажа- Не, това няма да бъде моят случай!

Избрах втория вариант! Година след това забременях с дъщеря ми.

С това искам да кажа, че аз безкрайно уважавам медицината и огромния труд, който са положили лекарите за да учат и да помагат.

Но… човек е изключително сложна система от тяло, ум и дух. От нас зависи поддържането на баланса между трите!

От сърце пожелавам успех!