Различните езици, на които говорим в любовта

Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.

Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с партньорските взаимоотношения и различните “езици”, на които говорим във връзката.

Как да се научим да си даваме един на друг това, от което най-силно се нуждаем.

#въпросииотговори

Здравейте,

Поздравявам ви за това, че имате осъзнаването за собствените си нужди и търсите варианти, когато дадена ваша емоционална потребност не получава отклик.

Много важно тук е да се видят отношенията с партньора от позицията на по-голямата картина и да се проследи цялостната динамика на семейните взаимоотношения и първоизточника на различията и трудностите при комуникацията в двойката.

Още от съвсем ранна детска възраст всеки от нас заучава определени модели на поведение, взаимоотношения и стилове на комуникация от своите родители и често несъзнателно ги пренася по-късно в собственото си семейство и ги приема за неоспорима истина, без да подлага на съмнение това, „че така се прави“.

Когато сме деца ние все още не сме формирали умението си за критично мислене и попиваме цялата палитра от вярвания, убеждения и невербали послания, с които е била пропита атмосферата на дома, в който сме израсли и взаимоотношенията между членовете на родното ни семейство.

В зряла възраст това неминуемо се отразява и на начина, чрез който засвидеталстваме любовта си към партньора си.

Горещо препоръчвам книгата на Гари Чапман „ 5-те езика на любовта“.

В нея авторът развива идеята, че всеки един от нас има един първичен (преобладаващ) език, чрез който комуникира с партньора си и изпитва емоционалната нужда да присъства във взаимоотношенията за да се чувства обичан, видян и подкрепен.

За някои хора утвърдителните думи, като това да засвидетелстваш гласно положителните черти и качества на другия или че искрено оценяваш това, което той прави за семейството, е изключително важно и е ключов фактор за да се чувстват обичани и ценени във връзката.

За други, както подозирам, че е и във вашия случай, за да се чувстват удовлетворени от взаимоотношенията с партньора си е необходимо другият човек съзнателно да отделя качествено време, в което вниманието му да не бъде разкъсано в няколко дейности едновременно, а да бъде посветено изцяло един на друг.

Ако за едни хора, това да прекарат време заедно, означава просто да пребивават в едно помещение и всеки да си прави неговото нещо или да гледат телевизия заедно, то за човек, чийто първичен език е пълноценното време заедно, това определено не е достатъчно.

Емоционалната му потребност е от качествени дълбоки разговори, прекарване на време заедно, в което вниманието да е съсредоточено и посветено един на друг и в дейности, които са смислени и интересни и за него самия.

За други първичният език на любовта може да е докосването и физическата близост, това да си помагат един на друг или да получават подаръци и всякакви изрази на внимание. Всеки от нас е цяла вселена и това е част от красотата на взаимодействието по между ни!

По-долу само ще маркирам някои неща, които биха могли да ви бъдат от полза като дадат пространство да се види ситуацията от различен ъгъл:

Вие двамата с партньора ви имате своите различия и това е напълно естествено. И една зряла позиция е да се подходи с приемане и толлерантност, което в никакъв случай не означава примирение.

Дори това, което за вас се подразбира от само себе си за прекарване на пълноценно време заедно, за нужда от по-дълбока комуникация, споделяне и свързване, за него може да е изцяло неприсъщо и непознато и в такъв случай се започва с малки стъпки.

Сама казвате, че в неговото родно семейство това най-вероятно е липсвало или не е било толкова силно застъпено. Партньорът ви може би има друг начин, по който смята, че изразява любовта си към вас и дори да не разбира откъде идва разминаването на очакванията по между ви.

За него може това, че си споделяте как е минал деня ви или дори самото ви присъствате там където е и той да е напълно достатъчно. Може да не разбира желанието и нуждата ви за по-дълбоко свързване отвъд битовото и ежедневната рутина.

Важно е да ги изговорите всички тези неща, което най-вероятно вече многократно сте правила, но тук идва един тънък момент КАК е било изговорено и какви послания са достигнали до човека отсреща.

Защото много често посланието, което е достигнало до другия е „ тя все не е доволна каквото и да правя“ и така само се увеличава реактивността и това той да се затвори в себе си и да се държи още по-отбранително.

Колкото и да обичаме партньора си и да ни е важен, то много важно е да имаме различни интереси, занимания и качествени взаимоотношения и с други хора, а не да очакваме всички наши емоционални нужди и потребности да бъдат посрещнати от човека до нас.

Това би била едно вменяване на една прекалена отговорност за собственото ни щастие и удовлетворение върху плещите на другия и неминуемо в един момент може да се превърне в източник на фрустрация и отдалечаване.

С това не казвам, че за изграждането на качествено партньорско взаимоотношение не е необходимо едно по-дълбоко ниво на комуникация, време посветено един на друг, споделяне и близост или че трябва да направите компромис със себе си и с нещата, които за вас са важни.

Напротив! Смятам, че ако наистина се обичате, както и сама казвате, че в останалите семейни отношения се разбирате добре, то тогава това да започнете да комуникирате по-добре един с друг и най-вече да познавате личните си „езици“, с които всеки от вас изразява себе си и любовта си, е напълно постижимо.

Важно е да се вгледате и в партньора, кое той намира за изключително важно и необходимо за да се чувства обичан и ценен?
Как подхождате вие, когато искате да изкомуникирате своята потребност от повече общуване и споделяне по между си? Понякога, когато не получаваме това, което искаме в дадени взаимоотношения влизаме в позицията на малкото дете, което тропа с крак и казва „Искам!“ или обратното, започваме да се държим изискващо, настоявайки дадено нещо да се случи по начина, по който си го представяме.

Често забравяме, че здравите партньорските взаимоотношения са винаги развнопоставени и в тях никой не ни е длъжен.

Можем да помолим, да си кажем колко ни е важно дадено нещо и колко щастливи бихме се почувствали от него, но не и да го приемаме за даденост и да го очакваме и изискваме в замяна. Любовта не е търговска сделка, в която насрещните права и задължения са така ясно обусловени и регламентирани!

Смятам, че ако смените фокуса към това да опознаете какви са истинските потребности на човека до вас, какво той намира за важно и ключово във връзката за да се чувства обичан и положите съзнателни усилия да наблюдавате цялостната семейна динамика от позицията на страничен наблюдател, то тогава много вероятно е сама да намерите обяснение откъде идват различията във възприятията ви и как най-правилно да комуникирате потребностите си, така че другият да пожелае сам да ги удовлетвори. Работата със семеен терапевт също много би помогнала всеки от вас да види своите „слепи“ петна.
Много вероятно е ако за съпруга ви нещо друго е изключително важно в партньорството ви, като например това да си помагате един на друг в семейните дела или просто да усеща присъствието ви в стаята, то той да си мисли, че давайки реципрочно такова отношение, обичта му е абсолютно видимо, произтичаща от действията и постъпките му и това е достатъчно. Така в неговата представа той да дава максимума от себе си, но вие се чувствате неудовлетворена, защото за вас други неща са по-важни и значими.
Често, когато човек смени фокуса си към другия и това да полага съзнателни усилия да общува на неговия „език“, то тогава и партньорът от своя страна се чувства със задоволени нужди и потребности и иска съвсем естествено да даде същото и от себе си.

Ключовото тук е, партньорът ви да осъзнава ясно колко важно е за вас това да разговаряте повече на различни теми и да споделяте!

Необходимо е да се започне с някакви малки стъпки в посока задълбочаване на ежедневната ви комуникация, които и двамата може да обсъдите като идеи и да видите кое би ви резонирало и кое- не.
Може да помислите на ниво хобита и лични интереси, кое от нещата и интересите на всеки един от вас, другият е съгласен да изпробва.

Проявявайки искрен интерес към света на другия, това от своя страна би увеличило и темите за разговори по между ви.

Ако четете книги или обичате да гледате филми, може да си направите някаква малка традиция например в събота един от вас да избере свой любим филм, който другия не е гледал и след това да си го обсъдите на вечеря или да си размените по една любима книга, която всеки от вас да прочете през седмицата и това отново би дало пространство на опознаване и показване на интерес.
Вариантите са безброй! Има хиляди идеи, които да изпробвате и да видите, кое е нещото, което би работило за вас.

Пожелавам успех!