Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с казуса на дама, която е с 25-годишен брак, в които взаимоотношения споделя, че не е имало никога дълбоки чувства, а е встъпила в брака поради житейски проблеми. С две вече пораснали деца. В социалните мрежи преди време е срещнала своя стара любов, с когото отново изпитват силни чувства и емоции един към друг. От една страна изпитва чувство за вина да “развали” семейството си, но от друга не иска да се откаже от тази любов.
#въпросииотговори
Здравейте,
Споделяте, че никога не сте имали дълбоки чувства към съпруга си. 25 години съвместен живот са доста дълъг период без любов.
Когато дълго сме правили компромиси с тези изначалните потребности на душата е нормално да се появи и един глад за дълбоко свързване, обич и връзка в пълния смисъл на думата.
Появата на тази стара любов в живота ви, също може да бъде разглеждано и като едно „побутване“ от самия живот за да може да освети всички тези динамики във вас, които са тлеели най-вероятно с години, но не са били адресирани във времето.
За цели поколения наред преди нас, това да встъпват във връзка и партньорски взаимоотношения от позицията на „така трябва“ е било въпрос на оцеляване.
Много от тези „трябва“ ние носим от нашите предци, сякаш са запечатани в нашата клетъчна памет, а други са придобити от родителите ни в първите години от живота ни.
Дори когато рационално знаем, че днес разполагаме със свободата съзнателно да избираме човека, който да върви редом до нас и с когото да споделяме живота си, че можем и имаме право да променим избора си през годините, да се разделим, да направим друг избор, да се отърсим от тези дълбоко вградени в психиката ни вярвания, това изисква нелека съзнателна работа по себе си.
Необходимо е изграждането на един здравословен „егоизъм“ в нас, който да стъпва върху здравата основа, че когато ние се чувстваме добре и удовлетворени от живота си, то тогава и всички останали обичани от нас хора са добре.
Само тогава имаме ресурс в себе си да даваме обич, подкрепа и да присъстваме пълнокръвно в живота като цяло.
Напълно нормално е, когато толкова години, приоритетът са били другите- семейството, децата, хилядите „трябва“, то взаимоотношенията ви с този друг мъж да се явяват като силен контрапункт, който като прожектор да осветява това, което ви липсва във взаимоотношенията със съпруга ви- любов, качествена комуникация и дълбоко свързване, подкрепа и усещане за заедност и споделеност.
Това, че и децата ви вече са пораснали също най-вероятно е допринесло косвено, за това да си дадете „позволение“ да се вгледате и в собствените си нужди и потребности, а не през познатия механизъм на „трябва“ и през какво другите искат и очакват от вас.
Ако преди сте успявала съзнателно да не обръщате внимание, да потискате емоциите си, нуждите и потребностите си и „да ги замитате под килима“, то в настоящата ситуация, появата на този мъж в живота ви, прави така, че досегашните начини за справяне и живеене да не работят.
Това, от своя страна, ви подтиква да се вгледате по-дълбоко и най-вече отново да възстановите изначалната връзка със самата себе си.
Много вероятно е във вас да се породи и един обоснован гняв и раздразнение от всички компромиси, които сте правили със себе си през годините.
Това е един нелек и цялостен процес, който следва свой собствен ход и етапи. За да можете наистина в един момент да приемете себе си, изборите си и съответно да канализирате в себе си достатъчно необходим ресурс, за да излезете от ролята на зрител на собствения си живот и да започнете да вземате решения осъзнато, поемайки отговорност за собствените си избори и съотвено цената, която те носят със себе си.
Казвате „Не искам да си развалям семейството, но не мога да се откажа от старата си любов, вече не искам да го губя отново, той също.
Единственото нещо, което ме прави щастлива е той!
…За пръв път се чувствам като жена. По-точно, той ме кара да се чувствам така.“
Това, да възлагаме цялата отговорност за нашето собствено щастие на друг човек, е непосилна отговорност, която да стоварим върху плещите на когото и да било.
Единствено и само вие самата, може да носите отговорността за това как се чувствате и за съзнателните решения как да реагирате във всяка една ситуация и обстоятелства в живота ви.
В противен случай, делегирайки цялата отговорност извън вас, се завърта един порочен кръг на прилепване и силна зависимост към другия, виждайки го в ролята на спасител, който ще ви избави от това усещане за самота и липса на свързаност и обич.
За една пълноценна връзка и здрави взаимоотношения е необходимо и двамата души, които съзнателно встъпват в нея да са цели и завършени личности, които съзнателно избират да споделят пътищата си заедно.
Не просто да са две половини, които да прилепват зависимо, да се вкопчват един в друг, в копнежа си да бъдат допълвани за да задоволят неистовия си глад за обич, близост и свързване чрез другия.
Не да са двама души, половинчати, нуждаещи се от допълване, в които колкото по-голяма е нуждата, толкова по-голяма черна дупка се отваря за още и още глад за любов, която обаче няма насищане!
С това, искам да кажа, да се опитате съзнателно да държите фокуса и отговорността за собственото си щастие към себе си, да работите над това, да се научите да сте си приоритет, да разпознавате чувствата и емоциите си, нуждите и потребностите на собствената си душа и да не правите компромиси с тях.
Да канализирате тази творяща и съзидателна женска енергия, не само през партньорските взаимоотношения и през начина, по който даден мъж ви кара да се чувствате, а през това да намерите онези неща, които са „вашите“, които ви карат да се чувствате жива и в едно с потока на самия живот.
Защото въпреки, че в момента смятате, че най-важното решение е дали да напуснете съпруга си и да започнете нова връзка или не, всъщност много преди стои това да си подредите своя вътрешен свят, в който да има повече място за искрена обич, познаване и приемане на себе си.
Тогава и партньорът до вас ще отразява всички тези промени. Неговото отношение към вас ще се явява като едно своеобразно огледало на вашето собствено отношение към самата себе си.
От сърце пожелавам лекота, обич и споделеност! Дайте си позволение, защото го заслужавате!
Leave a Reply