Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани със „стандартите“ за красота, налагани от социалните мрежи, ниската самооценка, пластичните операции и стремежът към „перфектен“ външен вид и идеал за красота.
Здравейте,
Поздравявам Ви за желанието да работите и развивате себе си!
Ситуацията, която описвате на непрестанно сравнение с наложени от социалните медии “стандарти” за красота засяга изключително много жени!
Изначално, сравнението с другите е характерна черта на човека по принцип, защото каквото и да си говорим, висша потребност на всеки един от нас е това да е приет и да е част от “племето”.
Цената на постигането на един такъв “идеал за красота”, чието налагане, днес масово се шири в социалните мрежи е една доста щекотлива тема.
В момента пластичната хирургия е достигнала такова ниво, че дава изключително примамливи бързи решения, как само за няколко седмици може да преобрази една жена и само с няколко операции да изглежда като излята по калъп.
Често, първоначално се започва с едно/две неща, които някой не харесва от години във външността си, но за съжаление, това се оказва бездънна яма, в която лесно човек се увлича и продължава да налива нови и нови очаквания и сурови изисквания към себе си. В много от случаите за да прибегне до пластична операция, това решение е съпътствано от редица комплекси и едно дълбоко вътрешно неприемане и необичане на себе си такъв какъвто е!
Пластичната хирургия дава едно силно опияняващо усещане за свръхконтрол.
Започва се с една/две корекции и постепенно се оказва, че винаги има какво още да се подобри за да сме като тези “перфектни” жени от списанията или Instagram и нерядко се стига до гротескни мащаби.
Обещанието, което ни дава е, че лягаме на операционната маса, приспиват ни и се събуждаме нови и изцяло променени.
Проблемът е, че зад тази промяна не стои един цялостен и дълбоко трансформиращ път, в който да сме положили усилия за да достигнем желаната цел.
Напротив, събуждаме се от упойката с ново лице, но продължаваме да си носим старите рани, несигурности и дълбоки страхове от отхвърляне.
За съжаление, те остават непокътнати и за преодоляването им естетическата хирургия е безсилна!
Сравнявайки се с идеализирани образи в социалните мрежи, човек се обрича на едно непрестанно неудовлетворение.
Винаги ще имаме усещането, че има по-красиви, по-млади, по-слаби и атлетични от нас жени и това е едно надбягване, което е обречено в своята изначална същност.
Доста често, социалните медии изграждат един стандарт, един пиедестал на “перфектност”, който в голяма част от случаите се оказва една илюзия.
Наивно вярваме и едностранчиво възприемаме всичко, което ни се поднася и това поражда едно горчиво усещане, че този идеал е постижим за всички останали, но не и за нас и от там се чувстваме недостатъчни, дефектни и непривлекателни.
В повечето случаи, все по рядко от профилите на инфлуенсъри излизат снимки, необработени със стотици филтри, които удобно заличават всяко несъвършенство.
За да се върна на въпроса Ви, ще маркирам няколко дребни неща, които да дадат отправна точка за размисъл:
* За всеки човек, независимо дали е мъж или жена, едно от най-привлекателните неща е, когато човекът до него притежава една здрава увереност, да познава силните си страни и умело да ги използва, да е наясно със собствената си уникалност и с това, което е способен да даде във взаимоотношенията.
Когато човек притежава такава увереност, той спира да се сравнява по този начин и е напълно наясно, че партньорът му е привлечен именно от тази уникална негова смесица от качества и несъвършенства, които го правят специален и незаменим.
*Това, че партньорът Ви е харесал някаква снимка в социалните мрежи на база външен вид, не означава, че би пожелал жената от снимката за свой партньор.
Лайкването на снимка не означава, че в реалния живот той би бил привлечен от такъв тип жена, защото освен красиво лице и тяло, има още много други фактори, които са намесени, когато става дума за партньорски взаимоотношения
* Смятам, че би било полезно съзнателно ограничаване на времето, прекарвано в социалните мрежи.
* Изключително ценно би било и посещаването на всякакви женски кръгове за споделяне, практики за засилване на женската енергия, танци. Всякакви подобни практики биха допринесли за това да изградите една вътрешна увереност, усещане за принадлежност към собствено “племе”, състоящо се от други жени, всяка със своя собствена уникалност и несъвършенства.
*Не на последно място по важност, да поставите себе си в центъра на фокуса ви, да усетите къде са силните ви страни.
Постепенно да се приемете и заобичате по един цялостен и любящ начин, като предварително сте дали пространство да почетете и осветите собствените си сенчести страни.
Тогава се случва така, че човек някак съвсем плавно и естествено започва съзнателно да присъства и да твори в настоящия момент-тук и сега, в живия живот!
Така, постепенно героите от социалните мрежи спират да са такъв ключов фактор. От сърце пожелавам успех по пътя и топла обич към себе си!
Leave a Reply