Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с тормоза в училище, усещането да бъдеш различен и да не се вписваш в установените рамки.
Здравейте,
този проблем с bullying-a, подигравките и психическия тормоз за съжаление го има почти във всяко едно държавно училище.
Тийнейджърите, които се държат по този начин, често в собствения им живот и взаимоотношенията с родителите им нещата никак не са розови и целият потиснат гняв, несигурност и страх ги прожектират директно, мачкайки някой друг, чувствайки се в позиция на контрол и сила по този начин.
При средностатистическия тийнейджър стадния инстинкт е доста доминиращ и хора, които не спадат към обусловени групички в класа са най-удобния бушон за да се проявят всички тези емоции и за да може вниманието да се насочи към другия и по-далеч от собствените.
Смятам, че не е нужно да се справяте с всичко сама, а по-скоро да споделите проблема с родителите си, защото в тази ситуация родителят също има много какво да направи за да се подобри положението.
Другото, което се сещам и което смятам от моя личен опит, че може да повлияе положително е да разговаряте с всяко едно от тези момичета насаме и по ясен, но категоричен начин да кажете как се чувствате и да чуете и тяхната гледна точка.
Повечето от този тип момичета са доста смели когато са си в групичката, но когато някой очи в очи ги попита -:добре, каква е причината да се държиш така и се оказва, че често се действа по инерция.
А относно честото боледуване, това си е начин на тялото да каже “не” на целия този стрес, който тази доста токсична среда ви носи.
От сърце пожелавам успех в разрешаването на тази ситуация
Leave a Reply