Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите за паник атаки, отключени след загуба на близък човек, усещане за полудяване, блокиране, ступор, разсеяност и постоянна тревожност.
Как да възпитаме емоционална интелигентност у децата си, преодолявайки собствените си дефицити в тази сфера.
Здравейте!
Нашето тяло и психика са толкова неразривно свързани, че винаги е въпрос на време това, което се е зародило като процеси в нашата психика да намери своя материален израз в тялото под формата на физически симптоми.
Много често, смъртта на близък или внезапна загуба от друг характер, се явяват своеобразен „спусък“ ( trigger), който задейства цялостния процес, от който паник атаките са само симптома. Това не означава, че причината за тях се явява внезапната загуба, която сме преживели, а често тя е била последната капка, която е послужила като катализатор, който е ускорил задействането на дълго тлеещи във времето процеси.
Способността ни да се адаптираме и реагираме адекватно на стрес е пряко отражение на редица характерови черти, базисни вярвания и убеждения, които сме усвоили още в съвсем ранна детска възраст.
Паник атаките, сами по себе си не са болестно състояние, а се явяват като един алармен сигнал на нашата психика, който представлява силна реакция на освобождаване на натрупани тревожност и стрес.
Симптомите могат да бъдат най-разнообразни и да наподобяват много различни тежки физически състояния, но в същността си са една свръхстресова реакция „бий се или бягай“. Сърцебиене, усещане за полудяване, дереализация, повишено кръвно налягане, световъртеж, треперене, обилно изпотяване, учестено дишане, гадене, болки в корема, стягания в областта на гърлото, стягания в гърдите и усещане, че се задушаваш и умираш са само част от възможните симптоми, през които може да се изяви паник атаката.
В повечето случаи ако човек не се поддаде на страха си, симптомите до около 20-25 минути преминават напълно, действието на адреналина и останалите стресови хормони отшумява и те затихват.
Когато обаче, дълго време ние пренебрегваме тези сигнали на собственото си тяло и психика, те могат да хронифицират и да прераснат в паническо разтройство или генерализирана тревожност. Състояния, които сами по себе си снижават качеството на живот и ограничават свободата, а могат да прераснат дори и до агорафобия (страх от преминаване през открити пространства, тълпи или места, където не е възможно бързо напускане и излизане или получаване на навременна помощ).
Човек започва съзнателно да избягва всички възможни ситуации, които могат да бъдат асоцирани с появата на нова паник атака и поради това, че самите те се характеризират с голяма доза непредвидимост, този стремеж за бягство, още по-силно засилва страха и усещането за загуба на контол.
Като змия, която сама гони опашката си се завихря един порочен кръг, в който човек започва да се страхува от самия страх и това го парализира да действа и да живее пълноценно живота си.
Паник атаките не възникват за ден, а са предхождани често от един дълъг период на натрупване на дълбоко неудовлетворение, тревожност и стрес.
Тялото като един контейнер, като една „тенджера под налягане“, в един момент няма повече капацитет да побере цялата тревожност, която ежедневно генерира човек и тогава паник атаките се явяват един своеобразен вентил, през който да се изпусне „парата“.
Те са нещо, което заради неприятните си симптоми, ние искаме да махнем и да се отървем от него, но всъщност се явяват един много ценен защитен механизъм на нашата психика.
Като едно реле, което в един момент под въздействието на много силно напрежение изключва, за да не прегрее и изгори цялата система.
Често човек идва в кабинета на психотерапевта като основната му мотивация е да му помогне да си „махне“ паник атаките и неприятните симптоми, с които е съпроводено състоянието.
Дори чисто лингвистично думите, които използва са, че иска да се „пребори“ с тях, те да изчезнат и животът му да си продължи „нормално“, „постарому“, „както до сега“.
Проблемът е, че симптомите са само едно малко връхче от целия айсберг, чиято по-голяма част се намира под повърхността и остава невидима.
Премахвайки симптома не си гарантираме, че истинските причини за паник атаките, които се подхранват от плодородната почва на собствените ни характерови особености и маладаптивни вярвания, няма да „избият“ и да се проявят отново, но този път в нещо много по-тежко като състояние.
Пътят към преодоляването им не е в борбата и махането на симптома, а върху цялостната работа по преработка на характера, когнитивно реструктуриране на маладаптивни вярвания и убеждения за нас самите, другите и способността да се доверяваме на живота. Ключът е в това да развием гъвкавост, адаптивност и устойчивост на стрес.
Когато човек придобие осъзнатост за причините и факторите, които са довели до състоянието му и съзнателно започне да работи върху целия този „суров“ материал, към което цялостното му състояние всъщност го води и му показва посоката и стъпките, то тогава той се превръща в творец на живота и съдбата си.
Тогава, вече и самите паник атаки спират да бъдат виждани като нещо лошо, с което да се бориш и от което да искаш да се отървеш. А напротив, като един подарък, като спасителен фар в бурно море, който помага на човека да провиди пътя, накъдето го води интуицията и изначалната мъдрост на собствената му душа.
Често самото състояние само ни насочва към цялостната пътека за преодоляването му и просто трябда се научим да се доверяваме на себе си и да разпознаваме сигналите, които собственото ни тяло дава за това как се чувства и от какво наистина има нужда.
Паник атаката е опит да се осводи тревожността навън със серия от неприятни симптоми. Като един естествен механизъм на собственото ни тяло за справяне със силната тревожност.
В голяма част от случаите те са и сигнал, че някъде по пътя сме се отклонили от собствената си пътека, спряли сме да бъдем автентични и сме делегирали отговорността за благосъстоянието си на някого другиго.
Могат да са и сигнал, че сме направили твърде много компромиси със себе си или сме живяли прекалено дълго според чужди аршини, пренебрегвайки тихото гласче на собствената си интуиция, което първоначално ни е шепнело, че това не е нашата посока, но ние сме го заглушавали и пренебрегвали, защото сега не е момента или има нещо по-важно.
С появата на паник атаките, това нашепващо гласче на интуицията и вътрешната ни мъдрост сякаш крещи вече в ухото ни от болка и безсилие: „ Ето, тук съм! Виж ме! Обърни ми внимание, защото не издържам повече така!“
Понякога дори и това не помага и някои хора просто решават да спрат алармената система чрез различни антидепресанти и транквиланти и смятат, че щом вече нямат симптома, проблемът е решен.
Всъщност това, което постигат е да спрат звука на алармената система за пожар за да не ги безпокои и да не я чуват, но „пожарът“ в тялото и психиката остава и нанася своите поражения отвътре.
Споделяте, че сте посещавали терапевт в рамките на година, но сте спрели, защото не сте виждала подобрение и от страх да не привикнете към процеса на терапия.
Много важно при избора на терапевт, с когото да работим е да установим една взаимна връзка на доверие и защитено пространство по между си.
Изключително важно условие за това е, теравевтът да притежава набор от етични качества, благодарение на които в процеса на терапия да НЕ прави пациента си зависим от него или от самата терапия, а да му даде необходимия набор от инструменти и сигурно пространство, в което сам да намери ресурс в себе си за да случи желаната трансформация!
Споделяте също за тревогите си, че бихте искали да сте пример за детето си и да му помогнете да изгради в себе си стабилен вътрешен център, адаптивност, гъвкавост и емоционална интелигентност. Нормално е да искаме най-доброто за децата си и да се опитваме да ги предпазим да не преживеят нашите собствени болезнени опитности.
Нормално е също и понякога да чувстваме, че се проваляме в опитите си да дадем най-добрия пример на децата си за преминаване през трудностите, които ни поднася животът.
Добрата новина е, че грешките и провалите са неизбежни за всички нас! Няма перфектни родители и всъщност не и нужно да сме! Защото дори когато се проваляме в нещо и чувстваме, че не сме най-добрият пример за децата си, това също служи в посока на израстване и формиране на собствената им личност.
С това искам да кажа да не се съдите толкова строго като смятате, че трудностите, през които преминавате биха възпрепятствали формирането на здрава емоционална интелигентност у детето Ви. Дори само фактът, че притежавате осъзнатост и дълбока обич към детето си, е много добра основа, върху която да стъпи надграждането на характеровата преработка и работа по себе си.
Това пътуване не е константна дестинация от точка А до точка Б, а един цялостен процес, който няма крайна точка, а самото пътуване и удовлетворението, което носи със себе си е целта.
Вие сама интуитивно сте стигнали до това, че за да се постигнат удовлетворителни резултати, а не просто премахване на симптома е необходимо прилагането на един холистичен подход, чрез който да се погрижите цялостно за тялото, духа и психиката си.
Това, че сте посетили специалист за да се изключат физическите причини, които могат да засилят и провокират паник атаките и да допринесат за хронифицирането на тревожността и състоянието на дистрес, е много добра отправна точка.
Важно е да се изключат и проблеми, свързани с щитовидната жлеза и хормоните, произвеждани от нея.
Както и да се има предвид, че понякога лабораторните рамки на референтни стойности и норми са много общи, разтегливи и често доста занижени. Въпреки, че при определено изследване даден витамин или показател е в референтната стойност на нормата, това не значи автоматично, че е оптимален за възрастта, начина на живот и цялостното състояние на конкретния човек.
Много е важно резултатите от изследванията Ви да бъдат разгледани от опитен медицински специалист, който също от своя страна да разглежда цялостната картина, а не само отделни органи или симптоми.
Относно усещането, че животът ви и истински важните неща минават през вас, но не успявате да им се насладите и да ги изживеете в пълнота, то също е свързано с това, че докато сте в една парализираща и ограбваща ресурсите ви тревожност и усещане за несигурност и безпокойство, няма как пълноценно да присъствате тук и сега.
Препоръчвам книгата на Екхарт Толе „Силата на настоящето“, както и следващата книга на автора „ Практикуване на силата на настоящето“.
Когато постепенно изградим в себе си един стабилен вътрешен център и когато сме свъзани със собствения си ресурс, от позицията на обич и грижа към себе си, ние се намираме в едно с потока на любовта и от тази позиция не сме просто пасивни зрители на случващото се в собствения ни живот, а съзнателно творим съдбата си с мислите, изборите и действията си.
Бих искала да предложа няколко идеи и инструмента, които смятам, че биха ви били полезни:
• Работа по когнитивно реструктуриране на базови маладаптивни вярвани и убеждения. Това се случва най-бързо и ефективно когато работите с опитен терапевт, с когото сте изградили връзка на доверие и се чувствате сигурни.
• Физическата активност също изключително добре повлиява тревожните състояния, защото ефективно подпомага да се освободи от тялото натрупаната тревожност и стресови хормони.
• Практиките по интензивно дишане от моя личен опит са един от най-силните и ефективни инструменти за преодоляването на панически тревожни разтройства. Колегите Стефи Божилова и Спасимир Иванов организират групи по интензивно дишане и силно препоръчвам да опитате.
• Установяването на регулярна медитативна практика, оставане в тишина със себе си, майндфулнес практики и хипнотерапията, водена от опитен терапевт, също са ценни ресурси.
• Воденето на дневник, в който да записвате мислите и емоциите, които минават през ума ви също е много полезно за развитието на един вътрешен наблюдател. Постепенно ще забележите, че все по-лесно и бързо улавяте мисли и вярвания, който ви отдалечават от целите ви.
• Не на последно място е съзнателно предизвикване на себе си. Да оставате в страха, а не да бягате от него! Излизайки от зоната си на комфорт, вие постепенно ще разширявате и увереността в собствените си сили да се справите с предизвикателствата в живота си.
От сърце пожелавам приемане, обич към себе си и доверие в смелото проправяне на собствени пътеки!
Leave a Reply