Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация по Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите как да пуснем миналото и излишния му багаж в пряк и преносен смисъл.
Как да осводим жизненото пространство, което обитаваме от излишните вещи, които вече не използваме, но с които ни е трудно да се разделим?
Здравейте,
На първо място ви поздравявам за осъзнаването, че за да поканим нови неща в живота си е нужно да се освободим от старото, от това, което вече не ни служи и да го пуснем от живота си.
Много често, отношението ни към вещите, както и степента, с която им придаваме сантиментално значение е нещо, което усвояваме още докато сме деца.
Докато растем, ние попиваме вярванията, убежденията и посланията за недостатъчност и липса, с които е била пропита атмосферата в родните ни семейства.
Това по никакъв начин не бих искала да звучи като упрек или вменяване на вина, защото в много семействата на родителите ни им се е налагало да се справят с доста тежки и трудни ситуации, в които финансовото им оцеляване, често е зависело от това да пазят всякакви различни вещи и неща, които биха могли да им влязат в употреба и да се използват за нещо.
Завивки, одеала и сервизи с посуда. Пазят се по няколко чисто нови и неотваряни комплекта или се използват само за специални случаи и гости, дрехи на по 20-30 години седят в скриновете и чакат своя нов собственик, платове, ципове, копчета стоят прилежно прибрани, защото някога за нещо биха могли да потрябват… Примерите са безброи!
Това обаче формира още от съвсем ранна детска възраст една нагласа за недоимък, страх от загубата и нежелание да се разделя човек с вещите, които вече са изпълнили своята цел и предназначение, за да се освободи пространство за нещо ново.
Дори наглед безобидни послания като: „ Няма да станеш от масата докато не си изядеш всичко от чинията“, „Храна не се хвърля, защото знаеш ли колко хора има, които няма какво да ядат“ буквално се запечатват на подсъзнателно ниво, формирайки чувство за вина и усещане, че някой винаги знае по-добре от теб какви са нуждите на собственото ти тяло.
Често родителите използват храната като стимул да възнаграждават или успокояват детето, което също формира преки невронни пътеки на принципа на стремеж към доставяне на удоволствието и избягване на болката. Несъзнателно започваме да свързваме храната с нещо, което ни носи утеха, сигурност или ни кара да се чувстваме по-добре и впоследствие всичко това влияе над изборите ни, касаещи здравето и начина, по който живеем.
Много често преяждането е емоционален проблем и именно заради това диетите в повечето случаи са безсилни. То се явява само видимата част на върха на айсберга, а по-голямата част остава невидима и скрита под водата под формата на незадоволени емоционални нужди и нездрава връзка с храната и собственото си тяло.
Дори на чисто психосоматично ниво доста учени са стигнали до откриването на конкретна връзка и зависимост между излишните килограми и определени вярвания, убеждения и тип характер на самия човек.
Неистовото желание за консумиране на определени храни е породено за да задоволи или успокои определени чувства в нас. То произтича от усещането за липса на нещо, която смятаме, че можем да запълним с храна или трупане на вещи. Подсъзнателно искаме да се чувстваме значими, видими и това се проявява и в тялото ни като буквално увеличаваме обема си.
Диетите само замитат проблема под килима и в дългосрочен план не са устойчиво решение.
Ако паралелно с установяването на един здравословен режим не се работи и със себеоценката и базовите вярвания за себе си и когнитивно не се преструктурират тези наши убеждения, то неминуемо ще се въртим в порочния кръг на тази или онази диета, които да ни носят временни резултати.
Ключовото тук е да осъзнаем всичко онова, което свързваме със стремеж към избягване на болката и получаване на незабавно удоволствие и успокоение.
Дълготрайни резултати се постигат, едва когато здравословният начин на живот и уважението към себе си се превърнат в ядро на нашата собствена идентичност и тогава не просто няма да имаме желание за вредни храни , а точно обратното, „не мога да ям това“ се трансформира съвсем естествено в „избирам да не ям това“.
Неумението ни да пускаме старото от живота си води със себе си сантименталното вкопчване в миналото чрез трупане на вещи, които да ни дават една илюзорна сигурност, че отново можем да се връщаме към свои минали версии, в които сме се чувствали добре в кожата си и сме били щастливи.
Всъщност, това ни ограбва способността да се радваме и да оценяваме моментите тук и сега и да освободим физическо, но и ментално пространство за да приветстваме новото в живота си.
В следващите редове бих искала само да маркирам някои отправни точки, които може би биха ви били полезни:
• На първо място, за да можем с лекота да пускаме миналото, хора, вещи, чувства и емоции, ние преди това, трябва съзнателно да сме изградили в себе си едно здраво ядро на доверие към самия живот. Да подхождаме към него с разбиране и приемането, че каквото и да ни се случва в даден момент, то е част от пътя ни и е за наше добро.
Дори и трудните моменти на болка, съдържат в себе си ценни уроци и подпомагат собственото ни израстване.
В действителност не ни е дадено да знаем голямата картина с цялостната си мрежа от причинно-следствени връзки и защо дадено нещо се случва по определен начин, дори и то да ни носи болка, усещане за загуба или провал. Не знаем, когато губим вещ, работа или партньор, дали по този начин животът не освобождава място на нещо ново да дойде към нас.
• Когато сме развили едно сигурно доверие в живота, то тогава все по-рядко усещаме това неистово желание да бягаме в миналото и да прилепваме зависимо към наши отминали спомени, версии на себе си и вещи-артефакти, които да се явяват за нас едно мнимо сигурно убежище на познатото и сигурното, измествайки фокуса ни от това да видим нови възможности. Да ги приветстваме като първо им освободим нужното физическо пространство за да могат да се проявят и разгърнат в живота ни.
Тогава и пускането се случва с лекота, защото дълбоко в себе си имаме усещането, че има един по-голям план, които дори и да не разбираме ще ни донесе нещо по-добро, което е вече напът.
• В живота има едно сигурно нещо и това е промяната! Самите правила, по които се движи не предполагат застиналост. Животът тече и се променя, взаимодействайки си с всичко от заобикалящата действителност. Нищо не остава абсолютно същото във времето. „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“ са казали хората.
• За да се научим да пускаме с лекота, трябва да се научим да гледаме на нещата, които са присъствали в живота ни с благодарност за научено, за уроците и срещите по пътя ни и да гледаме на материалните обекти като на обмен на енергия, в която дадена вещ след като ни е служила определено време е изпълнила своето предназначение и можем с благодарност да я пуснем да продължи своя път, независимо дали ще се трансформира в нещо друго или ще служи на друг собственик.
• Когато гледаме на вещите, които ни заобикалят, като на енергиен ресурс със свое специфично предназначение да служат, то когато настъпи момента да ги пуснем от живота си,това няма да е съпроводено с чувство на вина или сантиментално прилепване, отъждествявайки се с определена вещ или спомен от миналото.
• От написаното от вас се усеща един страх от това, че ако си позволите да „пуснете“ всички тези дрехи в размери, които в момента не ви стават и не могат да изпълняват предназначението си, то това неминуемо ще е съпроводено с усещането, че ще се наложи да „пуснете“ и желанието си да изглеждате по начина, по който сте изглеждали когато сте била в 20-те и 30-те си години и чувството, което това ви е носело.
Сякаш ако ги няма тесните дънки в гардероба, то вече няма да имате мотивацията да направите така, че да живеете по-здравословно и да постигнете желаното тегло.
Ако се разчита само на това, едни тесни дънки да са ни основния мотиватор за да предприемеме конкретни осъзнати стъпки за да подобрим хранителните си навици и начина си на живот, то най-вероятно при първата по-стресова ситуация, тази мотивация ще „издиша“.
Както и сама казвате, че е ставало многократно, старите отъпкани невронни пътечки на навиците и зейналата празнина вътре във вас, изпълнена с чувства и емоции, които са натикани и заглушени, ще излязат на повърхността при първа възможност.
Тогава няма диета или волеви напън, които да може да се мери с цялата тази смесена палитра от незадоволени потребности и нужди, най-вече от обич и приемане на себе си.
• Всяка една възраст, през която преминава човек е като годишните сезони и има своето място и предназначение.
Приемете, че не е и нужно да се обличате така, както в 20те или 30те си години и това в никакъв случай не значи да спрете да се поддържате и да се стремите във всеки един ден да давате най-доброто и да бъдете по-добра версия на себе си.
• Тъгувате по „онази красота, женственост и самочувствие отпреди“ , но може би именно сантименталното прилепване към този свой образ от миналото краде от фокуса ви и не съумявате да видите красотата и цялата женственост, които този сезон на живота има да ви разкрие!
• Обичта към себе си е път, който вие лично ще трябва да извървите, независимо дали по този път ще изберете да бъдете придружавана чрез работа с опитен терапевт или не.
В един момент, вървейки го ще си дадете сметка, колко много вярвания и убеждения, смятани за неоспорими истини съвсем естествено ще отпаднат от живота ви, освобождавайки място за нови и служещи на целите и мечтите ви.
• Неминуемо всички тези теми са дълбоко свързани и преплитащи се по между си.
Когато започнете да разплитате цялото това кълбо от най-външния край, който се явява освобождаване на място на ниво жизнено пространство, премине се през почистването на апартамента ви от излишното и постепенно се достигне до по-дълбоките пластове, касаещи собственото ви отношение, самочувствие и приемане на себе си.
Много често външния хаос се явява пряко отражение на хаоса вътре в самите нас и когато направим съзнателни стъпки към това да разчистим жизненото пространство, което обитаваме от излишното и непотребното, това пренарежда и останалите пластове вътре в нас.
Тогава и най-вътрешната част на това метафорично кълбо се разплита съвсем синхронично и точният партньор се появява в живота ни, когато е назрял момента и най-вече, когато самите ние сме си свършили работата!
От сърце пожелавам успех и повече доверие в по-големия план и в това, което ви е подготвил Животът!
Leave a Reply