Наблюдавай дъха си.
Остави го да те води, или пък ти него, в един съвместен танц, случващ се с лекота и напълно естествено.
Вдишай дълбоко и усети как кислородът преминава през теб от носа надолу към гърлото, изпълва белите ти дробове и продължава надолу към диафрагмата и корема ти.
С всяко вдишване усещаш как една мека топлина се разлива надолу по теб, подхранва клетките ти и отпуска съзнанието ти.
С всяко дълбоко вдишване черпиш живителна енергия за тялото си и всяко издишване те освобождава от всичко ненужно и непотребно.
Насочи фокуса на вниманието си в една точка над веждите си и бавно затвори очи.

Продължавай да дишаш без да е необходимо да полагаш съзнателни усилия за това.
Гласът ми ще те поведе сега или след малко, когато си готов, към едно интересно и вълнуващо пътуване към теб самия.
Можеш спокойно да се отпуснеш или пък не, но това в един момент ще се случи напълно естествено и от само себе си, без да е необходимо да правя каквото и да било.
Естественото състояние на собственото ти съзнание е на лекота, спокойствие, приемане.
Звукът от преминаващите автомобили и хора навън са един прекрасен фон, който още по-силно спомага стихването ти вътре в себе си и нашето пътуване.
Когато си готов, сега или след малко, си представи и усети краката си как слизат по едно стълбище надоолу и все по-надолу.
С всяко стъпало по-надолу усещаш как интересът и вълнението ти нарастват и с лекота стъпваш ту с единия, ту с другия крак все по-надолу, стъпало по стъпало.
А всяко вдишване потъваш все по-дълбоко и по-дълбоко.
С всяко издишване ума се освобождава напълно естествено от всички мисли и тревоги.
Колкото по-надолу отиваш, започваш да чувстваш тялото си все по-леко и по-леко, почти като в безтегловност.
Изпитваш приятно чувство за безметежност и лекота.
Сякаш всяко стъпало е от дебел мъх и усещането е като да стъпваш по мек, пухкав килим.
Краката ти се носят сами, без усилие и съпротивление.
Сякаш стъпваш по меки, пухкави облаци.
С всяко едно стъпало по-надолу ти навлизаш все по-дълбоко и по-дълбоко вътре в себе си.
Достигаш до един широк коридор с полуотворена врата.
Решаваш да се спреш и да надникнеш през нея, за да видиш какво има вътре.
Там се намират всички твои мисли, вярвания и убеждения, че не си достатъчно добър, достатъчно талантлив, красив, умен. Вярването, че никога не довеждаш нещата докрай.
Там, намираш и своята нерешителност, страха от провал, от мнението на другите и от това, че можеш да бъдеш отхвърлен и неприет.
Там е и перфекционизма ти, и прекалената критичност към себе си, и ниското самочувствие.
Наблюдаваш всичките си отрицателни вярвания, комплекси и желанието да се впишеш на всяка цена, да си удобен, да не смущаваш, да отговориш на чуждите очаквания за теб.
Разгледай ги внимателно.
Имаш цялото време да ги видиш отстрани.
В момента ти разполагаш с целия необходим ресурс за да извлечеш поуките и ценното от цялата тази минала опитност.
Да си вземеш необходимото, това което би послужило като градивен материал за изграждането на твоя силен характер и да пуснеш с благодарност всичко ненужно, чието място е да си остане в миналото.
Дай си колкото време е необходимо, за да интегрираш мощния ресурс на миналия опит в себе си. С благодарност да пуснеш всички страхове и ненужните вярвания и убеждения да изтекат.
До теб виждаш малка масичка и на нея дървена табелка, на която с перманентен маркер и красиви букви е написано „Минало- Благодаря ти!“ и до нея се намира златен ключ.
Вземи табелката и ключа, и когато усетиш правилния момент, мислено благодари на всички свои страхове, несигурности и вярвания, които са те възпирали от конкретни действия, за да те предпазят от по-голямо разочарование или болка.
Приеми, че те са изиграли своята роля в момент, в който не си чувствал, че имаш достатъчно наличен ресурс за друго.
Но сега, ситуацията е друга и ти повече нямаш нужда от тях!
Когато си готов – сега или след малко, поеми дълбоко дъх, задръж го за няколко секунди и издишайки го, мислено, с благодарност пусни всичко ненужно и непотребно.
Нека то остане зад тази масивна врата, чиято табела сам си поставил и завърти златния ключ.
Продължаваш пътя си все по-надолу и по-надолу, усещайки мекотата на стъпалата под краката ти, като мек и пухкав килим.
В сърцето си усещаш огромна лекота, облекчение и признателност към всичко преживяно и преминало през клетките, чувствата и емоциите ти.

Слизаш все по-надолу и по-надолу.
Въпреки, че не знаеш какво те очаква, в себе си чуваш по-ясно от всякога, гласа на собствената си интуиция, която знае точно от какво имаш нужда и как да го получиш.
С всяка измината крачка, чувстваш в себе си нарастващата увереност, че в теб отдавна вече са заложени отговорите на всички твои въпроси.
От теб зависи да избереш или не, кога и как да ти се разкрият.
С всяка следваща стъпка в теб се заражда едно топло и приятно усещане, че си на пътя си.
С детско любопитство и лекота, продължаваш решително да напредваш.
Озоваваш се на прекрасна зелена поляна, постлана с пухкав килим от мека трева и най-различни полски цветя и билки.
Във въздуха се носи приятният звук на песента на птиците и мирис на мащерка.
Решаваш да послушаш гласа на интуицията си и да се насладиш на момента- тук и сега.
Да се оставиш да те отведе където е нужно.
Избираш да полегнеш на меката трева, под прошарената сянка на един красив и величествен бор.
Вдишваш приятния мирис на билки и заслушан в песента на птиците, постепенно се унасяш. Въпреки, че си буден с всяко вдишване и издишване навлизаш все по-дълбоко в себе си.
Нишките на приказката за твоя корен, бавно и постепенно се вплитат, заедно с приказката на вековното дърво над теб.
Това е приказка от стари времена, на много родове преди теб.
На твоите предци, които са живяли, борили са се, справяли са се с трудностите, смели са се, плачели са, обичали са и са били обичани.
Проправили са пътя, за да може точно ти, днес да си тук.
Осъзнаването, че не си сам и винаги зад теб стоят всички твои предци от страната и на двата ви рода за подкрепа и напътстие е велико.
Усети как тази мощна родова сила се вплита ведно с енергийните нишки на мъдростта на дървото, под чиято лечебна сянка те заведе собствената ти интуиция.
Как тази мощна енергия през земните недра се издига нагоре и преминава през тялото ти, подхранвайки всяка твоя клетка.
Частица от спомена за нея остава завинаги в сърцето ти. За да може и в най-трудните ситуации, в моментите на големи изпитания, да знаеш, че никога не си сам и към теб винаги е насочена подкрепата и обичта на хората преди теб.

Чувстваш в себе си неподозира до момента сила, кураж и решителност.
Изпълнен си с енергичност и усещане, че можеш да постигнеш всичко.
В същото време, този нов поглед над това, колко дълбоки са взаимовръзките между всяко нещо, което ни заобикаля, ти дава и едно усещане за смирение пред огромната мъдрост на мирозданието.
Потъваш все по-дълбоко в себе си и в теб изниква образа на онова малко бебе, което някога си бил.
Което още от самото си раждане се е чувствало съвършено.
Имало е усещането, че е достатъчно, дори само заради факта, че съществува, че го има и не е нужно да прави или да бъде друго, за да бъде обичано.
То се чувства ценно и уникално заради това, което Е, преди светът или обществото да се опита да го моделира според своите представи за правилно и грешно.
Почувствай това малко дете вътре в себе си.
То носи целия ресурс на усещането да чувстваш себе си достатъчен, ценен, важен и достоен да бъдеш обичан такакъв, какъвто си.
Малкото дете вътре в теб не се страхува от провал.
Готово е да опитва отново и отново, заради самата радост от ученето на нови неща и усвояването на умения през игра.
Тази здрава увереност, решителност и детско любопитсво са в теб и не е нужно да ги търсиш или придобиваш отвън.
Ти се раждаш с тях. Те са нещо напълно естествено и присъщо.
Единствено от теб зависи, да си припомниш това най-естествено вътрешно усещане за „Аз съм достатъчен“, защото споменът за него е закодиран дълбоко в клетките ти още от самото ти раждане.
Когато се почувстваш готов -сега или след малко, можеш да пренесеш вниманието си към песента на птиците около теб. Към топлите лъчи на слънцето, които пробиват през дебелата сянка на дървото под теб. С топлината си ти дават усещането, че си на сигурно място, обгрижен и защитен.
Сякаш слънчевите лъчи галят кожата ти и мощна и нова енергия протича през клетките ти. Чувстваш блажено спокойствие, лекота и удовлетворение.
Отпускаш се все повече и се наслаждаваш на блаженото спокойствие, което ти носи погалването на слънчевата топлина.
Сякаш цялото ти тяло се къпе в мека топлина и прониква през кожата ти към всяка една твоя клетка, носейки със себе си енергията на здраволовното себеуважение, обич към себе си и грижа.

Преизпълнен си с благодарност и признателност към самия себе си за изминатия път, за научените уроци, за смелостта да се самоактуализираш в този момент.
Да вървиш пътя, разчитайки и осланяйки се на себе си и поемайки отговорност за изборите и действията си.
А сега си представи себе си, такъв какъвто искаш да бъдеш.
Живееш по начина, по който искаш. Следваш стремежите на собствената си душа, на по-висшето си Аз.
Представи си себе си с изправена осанка, уверена походка и ведра усмивка.
Виж себе си уверен, пълен с енергия и решителност, харизма и неподправен чар.
Ти си себе си, естествен и непринуден.
Общуваш с лекота и другите хора искрено се наслаждават на компанията ти.
Това усещане за здрава увереност, себеуважение и собствена ценност, по естествен и непринуден начин се внедрява дълбоко в теб.
Формира едно ядро на здрава себеоценка и самочувствие, от която произтичат и всички твои бъдещи избори и действия.
Всеки път, когато преминаваш през различни предизвикателства и трудни моменти, този здрав и центриран образ ще се появява като интегрирана и неотменима част от личността ти и ще можеш съзнателно да го извикваш в съзнанието си.
Постепенно, когато си готов, избираш да се завърнеш обратно към своето ежедневие, интегрирал дълбоко в себе си едно здраво усещане за самоуважение, решителност и увереност в собствената си стойност и качества.
Бавно ще преброя до три в обратен ред и ще се завърнеш към ежедневните си задачи и рутина- по-спокоен, центриран и уверен в себе си.
Три, две, едно… а сега поеми дълбоко въздух и издишай, протегни се и посрещни остатъка от днешния ден с усмивка.
Leave a Reply