Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата на БАЕП- Българска Асоциация за Естествена психотерапия във фейсбук.
Основната заявка на питането е във връзка с темите свързани с поставянето на здравословни граници, липсата на консесус, единодушие и синхрон в посланията на двамата родители, които достигат до детето.
Влизането в ролите на “доброто и лошото ченге”. На родителя, налагащ здравословни граници и на “добрия”, който гушка, спасява и при когото всичко е позволено.
Линк към оригиналния пост в БАЕП:
https://www.facebook.com/groups/genuinepsychotherapy/permalink/3783114155305097
#въпросииотговори
Здравейте,
Независимо от стемежите ни да сме по-осъзнати като родители, това е път, който няма крайна дестинация, а продължава цял живот.
Поздравявам ви за съзнателния избор да вървите по този път и благодаря за доверието да споделите!
Вярвам, че едно дете, неслучайно избира семейната среда и родителите, благодарение на които да се роди.
Дъщеричката ви е избрала, както вас за нейна майка, така и вашия партньор за свой баща, именно, заради цялата палитра от качества, който притежава и опитност, която би могла да придобие и от двама ви.
Много често, искаме да моделираме и да променим човека до себе си.
Да пасне на нашите собствени представи за „правилно“!
Но всъщност, той е една друга цяла вселена, с различна подредба, носеща в себе си свой багаж от болки, травми, ценности и вярвания.
Именно в това е и красотата на взаимоотношенията!
Да я опознаем тази друга вселена, да се огледаме в нея като в едно огледало и да видим какво отразява в самите нас.
Да се опитаме, не да променяме другия, напасвайки поведението му към нашите собствени представи и желания, а да подходим с приемане към различията му. С уважение и благодарност за срещата на душите ни и за уроците, през които преминаваме в съвместния си път заедно.
Дъщеря ви ще си вземе необходимото и от двама ви.
И от силните ви страни и от така наречените „ръбове“, от грешките, които неминуемо ще допускате и двамата.
Защото идеални родители няма!
Всички ние допускаме грешки като родители. Това, ако се разгледа от една друга перспектива, всъщност крие в себе си немалко позитиви.
Представете си, че отглеждаме едно цвете в най-добрите условия. Контролираме оптималната температура, която подаваме в парника, следим за идеалната влажност на почвата и светлината, която подаваме към растението.
Цветето пораства и решаваме, че е дошло времето да го пресадим в градината си.
Там обаче се оказва, че условията никак не са „идеалните“.
Има и вятър, и студ, и силно слънце, както и в живия и динамичен живот.
И когато цветето попадне в тази непозната за него среда ще му е доста трудно да се адаптира към нея, ако никога не се е сблъсквало с трудности. Предизвикателства, благодарение на които да се научи да толерира и да се адаптира към промените в средата.
Трудностите каляват и изграждат характера ни!
Грешките, които допускаме всички ние като родители, също изграждат характера на децата ни.
С това, разбира се, не искам да кажа, че самите ние като родители не трябва да полагаме съзнателни усилия да растем и да развиваме своята осъзнатост, заедно с израстването на децата ни.
Напротив!
Поздравявам ви за всички усилия, които полагате за да сте по-осъзнат и присъстващ родител за детето си!
Много ценно е като родители да осъзнаваме, че ние не сме в ролята на „най-добър приятел“, защото просто ролята ни в живота му е друга.
Дъщеря ви ще има много други добри приятели, които тя сама ще избира през живота си, но родителите са само едни. Тяхната роля в началото на живота на всеки е изключително отговорна и определяща.
С това не искам да кажа, че родителят не може да бъде и добър приятел за детето си.
Напротив, може!
Но ролята му е по-голяма и всеобхватна и е важно да осъзнава това.
Случва се, ние като възрастни да сме застинали в една детска позиция и да реагираме от позицията на детето, което винаги ще носим в нас.
Искаме да бъдем приети, да се харесаме на всяка цена, да се почувстваме значими и оценени като най-добри приятели, в чиято компания е винаги забавно, като готините!
Всички носим своя „багаж“ от дълбоки базови вярвания, убеждения, травми и разбирания, с които влизаме и присъстваме във взаимоотношенията си с другите.
Може би и съпругът ви дълбоко в себе си вярва, че за да е ценен и обичан от дъщеря ви е необходимо винаги да е „доброто ченге“, при когото всичко е позволено и животът е една неспирна игра.
„Доброто ченге“ , което гушка и спасява, защото вътрешното дете в самия него иска и има непосрещнатата нужда да бъде спасявано.
Може би в неговото детство е имал емоционални нужди, които не са били адекватно посрещнати и сега в ролята си на родител се опитва да свръхкомпенсира, като обаче отива в другата крайност.
Не е никак лесно да се усети къде е балансът за изграждането и налагането на едни здрави граници, особено ако ти самият не си ги изградил напълно в детството си.
Той може рационално да осъзнава, че границите са нещо важно и необходимо, но емоционално да чувства и да се страхува, че ако ситуацията го изисква, и е необходимо да влезе в ролята на забраняващия и отказващия, може да бъде отхвърлен от дъщеря ви.
Изключително важно е двамата като родители да сте постигнали съгласие по важните въпроси относно отглеждането и възпитанието и да действате от позицията на един синхрон по между ви.
Може да нямате единомислие за всяко едно нещо и да сте на различни мнения как е правилно да се подхожда в определени ситуации, но е важно, независимо от тези различия, да действате в една посока.
Сигналите, които изпращате към детето ви да показват, че между вас има уважение и че щом единият от родителите е забранил нещо, другият също е необходимо да го подкрепи.
Дори, когато един от двамата родители има по-различно мнение по даден въпрос е важно, това да бъде изговорено до достигане на приемлив и за двете страни консенсус.
Това обаче е необходимо да се случи насаме, а не пред детето, в моментите, в които другият се опитва да наложи едни здравословни граници.
Когато липсва последователност в действията на двамата партньори и единият заема ролята на „лошото ченге“, който поставя граници, понякога налага забрани и казва „не“, а другият удобно стои в ролята на „доброто ченге“- забавен, винаги готов за игра и при когото всичко може и е позволено, това всява несигурност и в самото дете.
То самото се чувства по-спокойно, когато мама и татко се уважават и действат в синхрон, уверени са и са последователни в действията си.
Децата, само привидно искат всичко да им бъде позволявано, но всъщност са по-спокойни и сигурни, когато имат до себе си един присъстващ и подкрепящ възрастен, който умело да ги навигира в опознаването на света около тях.
Свят, в който без умението за отстояване на едни здрави лични граници, но също и уважение към границите и свободата на другите хора, индивидът неминуемо ще се чувства изгубен и адаптацията му ще бъде затруднена.
Когато възрастният стои стабилно в ролята на родител, а не просто на най-добър приятел на детето, умело понасяйки своите отговорности в тази роля и удържайки емоционалните пориви на детето, то тогава и самият подрастващ може свободно и безгрижно да пребивава в ролята си на дете.
Ще кажа и няколко думи за ролята на майката и бащата като архетипни носители на мъжката и женската енергия.
Майката е носител на безусловната любов.
Любов, за която бебето не е необходимо да прави каквото и да било за да я заслужи. То е важно и значимо само защото го има. Каквото и да става, майката винаги ще е там и ще обича детето си и това няма да се промени.
Когато бебето израства с това усещане за безусловна майчина любов, то изгражда в себе си една стабилна основа за да се превърне в една уверена в себе си личност, умееща да дава, но и да получава любов, с добра самооценка и себеуважение.
От майката, детето се учи на мекота, приемане, умение да иска, да се помоли, да бъде уязвимо, гъвкаво и даващо.
Постепенно обаче, след първата годинка, то все по-осъзнато започва да навлиза в света на възрастните и с израстването психологическа слятост с майката е важно плавно и постепенно да отстъпи пространство за все повече самостоятелност.
Независимост, нуждата, от която пропорционално нараства с увеличаването на уменията и възможностите на самото дете, да проучва заобикалящата го среда с естественото си детско любопитство.
Все по активна става и ролята на бащината фигура, от която детето усвоява условната любов.
След третата годинка на детето, дори се счита, че то е отграничено от майката и ролята на бащата като носител на условностите идва на преден план.
Бащата учи детето да дава, да полага усилия да заслужи любовта, учи на ясно поставяне на граници и ориентиране му във външния свят. Докъде стига неговото място в света и къде започват границите на другия.
Да навлиза уверено все повече в заобикалящия го свят.
Бащината обич учи на устойчивост при преодоляване на трудностите, твърдост и умение за адаптиране и удържане.
Искам да подчертая, че всичко това са характеристики на едни архетипни образи на мъжкото и женското, а ние сме много по многопластови, шарени и всеки от нас носи своите си несигурности, рани и болки, които сме преживели по пътя си и са ни формирали и изградили като личности.
В живия, пулсиращ и постоянно променящ се живот, ние сме много повече от тези архетипни образи на мъжкото и женското, на бащата и майката.
Собствените ни ръбове и несъвършенства, грешките, които допускаме като родители и възможността ни да се учим в движение са именно тази пикантна подправка, в която се крие и магията на това да съ-Творяваме живота.
Да сме присъстващи за децата си и да им предоставяме, както всички необходими съставки за израстването им като любов, приемане и грижа, така и през примера и трудностите, с които се сблъскваме като техни родители да им дадем тази необходима доза предизвикателства, справянето, с които да калят характера им и да ги направи по устойчиви по техния собствен път.
От сърце пожелавам успех и вярвам, че дъщеричката ви има голямия късмет да има двама родители, които я обичат и вървят своя си път към осъзнатост с готовност и решителност!
Leave a Reply