„Преди много, много години един цар построил прекрасен дворец. В него имало милиони огледала. Абсолютно всички стени, подове и тавани на двореца били покрити с огледала.
Веднъж в двореца влязло едно куче. Огледало се и видяло около себе си стотици кучета. Като всяко разумно куче, то се озъбило, за да се защити от тези, които го обкръжавали. В отговор всички те се озъбили. Кучето заръмжало, другите кучета веднага отвърнали със същото.
Сега кучето било убедено, че животът му е в опасност и започнало да лае. Напрегнало всичките си сили и залаяло особено отчаяно. Но в същия миг хилядите кучета също залаяли. И колкото повече лаело то, толкова по-силно му отвръщали те.
На сутринта открили нещастното куче мъртво. А в двореца нямало никого, само милиони огледала. Никой не се бил с кучето, нямало и кой да се бие, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. Когато влязло в битка, отраженията в огледалата направили същото. Кучето умряло в битката с милионите си отражения, които го заобикаляли.“
Дао- притча
Светът е едно огромно огледало, в което всички ние виждаме различни аспекти от себе си. Животът, Мирозданието, Вселената, Божественото, заложено във всеки един от нас са синхронични. Често ни поставят в ситуации, които да ни изправят срещу най-големите ни страхове, змейове и сенки, дълбоко изтласкани в нашето несъзнавано.
Бягаме от ситуации и хора, които ни носят болка и ни правят уязвими, но колкото повече бягаме, толкова повече тези ситуации и хора се появяват в живота ни по един или друг начин и това се повтаря докато не вникнем в урока, който е необходимо да усвоим и не преработим собственото си възприятие за случващото се.
Психологическият трансфер между терапевт и клиент и способността за трансферно удържане е ключов процес и фактор, от който в голяма степен зависи самата ефективност на психотерапевтичния процес.
Много често клиентът проектира върху терапевта свои несъзнавани чувства, страхове и психични преживявания от дълбоко изтласкани в подсъзнанието си взаимоотношения от най-ранна възраст с ключови фигури като родители, близки роднини, братя и сестри.
Реагира реактивно като пренася фрустрацията си от травматичния спомен за болка, неразбиране и нерешени вътрешни конфликти от миналото си към личноста на терапевта по отношение на сегашния момент.
Този трансфер в повечето случаи е абсолютно несъзнаван и се наблюдава едно инфантилно, по детски поведение от страна на пациента, едно застиване в детската травма, едно образно „тропане с крак“ и настояване терапевтът да се държи по определен начин.
Психологическият трансфер може да бъде както отрицателен , така и положителен. В единия случай се наблюдава една девалюация, едно отричане на личноста на терапевта, докато в другия случай се наблюдава точно обратния процес на едно идеализиране, поставяне на пиедестал на терапевта до степен, че за него е недопустимо да допуска грешки.
При положителния трансфер се наблюдава едно дехуманизиране на терапевта. При най-малката проява на качества, различаващи се от идеалния образ настъпва дълбока фрустрация от страна на клиента и отричане на цялостната личност. Според него терапевтът няма право да изпитва фрустрация. Поставянето на категорични граници се възприема от клиента като липса на любов, на разбиране, на съпричастност. При една такава идеализация, терапевтът няма право на неуспехи в личния си живот. На житейски събития като развод или изпитване на трудности в ролята на родител се гледа като на провал и некомпетентност на самия терапевт и тогава има едно рязко сваляне от пиедестала и девалюация, едно отричане и обезценяване на цялата личност и тогава вече наблюдаваме негативен трансфер, при който дълбоките болезнени и непреработени наличности от миналото се проектират в сегашния момент на психотерапевтичната динамика.
Ключова е ролята на терапевта на мига да усети този негативен пренос и палитрата от характерови непреработености, базисни вярвания и болезнена травматична опитност, която стои зад този процес и да съумее да удържи и умело да управлява процеса по осъзнаване и способност за себепознание, укрепване и засилване на личностния психически капацитет и вътрешен ресурс у клиента си, да провиди отвъд страданието,болката и собствената си реактивност.
Това е доста нелек процес и за самия терапевт. За да може от своя страна да не реагира с фрустрация се изисква дълбока и нелека вътрешна работа по цялостно опознаване, осветяване и приемане на собствените си сенчести страни, несигурности, травматичен опит и маладаптивни вярвания и вътрешен диалог. Необходимо е паралелно да преработи и своя собствен контратрансфер, събудените му собствени страхове и болка за да може да реагира на отрицателния трансфер на клиента си със спокойствие, самообладание и приемане. Ключова роля за това има и личната терапия, през която преминава терапевтът, но не по-малко значение има и утилизирането на собствената си опитност, житейски трудности и извървян нелек път.
Когато е налице едно такова спокойно, топло приемане и даване на любов и подкрепа, клиентът също постепенно омеква и трансформира себе си при условие, че все пак е придобил определено ниво на осъзнатост и себепознание в психотерапевтичния динамичен процес. Съумява да разшири перспективата си и да започне да действа и да взема решения, продиктувани от автентичните търсения на собствената си душа, да види по-голямата картина, да трансформира маладаптивните си вярвания и да разчупи маската на ригидния контрол на егото.
Дълбоката трансформираща сила, която се съдържа в способността за трансферно удържане произтича от безусловната любов и дълбока вяра в собствените вътрешни ресурси.
Психотерапевтът не предоставя готови формули и програми, които случват необходимите промени наготово, а напротив, ключовата роля за успеха на психотерапевтичния процес има клиентът и голямо значение има собствената му готовност да поеме кормилото на живота си и да случи необходими промени, да измине собствения си път.
Със спокойна твърдост и топла категоричност удържа и поставя граници и не позволява да бъде воден и поставян в рамки от клиента, а точно обратното, през цялото време умело навигира процеса, така че клиентът сам да достигне до едно по-високо ниво на лична осъзнатост и мотивираност.
От моя личен опит, изграждането на самообладание в лицето на трудностите и възможност да погледнеш на болезнените ситуации отвъд първоначалния импулс за реактивност и гняв към случващото се се създава когато опитът стъпи на основата на едно стабилно доверие в мъдростта на живота, в по-висшия замисъл, в пътя на израстване на душата.
Не ни е дадено да разбираме защо понякога се случват видимо несправедливи неща и защо дадено страдание се случва точно на нас, но в по-голямата вселенска картина не съществуват понятия като справедливо и несправедливо, добро и зло, правилно и грешно, а всичко се случва по един закономерен и дълбоко синхроничен ред, тогава и по начин, по който трябва да се случи за да придобием определена опитност и тя да изгради и въплъти в характера ни определени качества.
Докато се бунтуваме, отричайки случващото се или изграждайки брони и маски на неуязвимост и примитивни характерови защитни механизми, мятайки се като изплашено животинче под „ударите на съдбата“, ние затваряме себе си, капсуловаме се в една илюзорна черупка, която ни затваря за света, пречи ни да се свържем с другите и да прегърнем собстената си уязвимост, трансформирайки я в сила.
За да изградим в себе си самообладание и способност за трансферно удържане се работи много както с разнообрани методи от диалектиката, през ума, през себеанализирането и наблюдаване и улавяне на вътрешния диалог и неговата трансформация, така и директно чрез различни преживелищни методи през тялото, навлизайки в дълбокото несъзнавано чрез дидактиката и така се постигат изключително добри резултати за много по-кратко време.
За мен такъв силно преживелищен метод, който преди години буквално преобърна много силно дълбоко вкоренени базисни вярвания у мен и отключи мощен процес на трансформация е интензивното дишане, а в последстие открих и съзидателната сила на притихването на ума чрез медитация и потапяне в настоящия момент.
Да се довериш на живота не означава примирение или мазохистично търпене. Точно обратното, да действаш в синхрон с потока на живота, да поемеш отговорност, избирайки как ще възприемеш случващото се, поуките и ценните уроци, които да извлечеш от опита си.
„Истинското откривателство не е да търсиш нови земи, а да се сдобиеш с нови очи“
-Марсел Пруст
Leave a Reply